Решение № 7555 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2021 г.

Решение № 7555 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба директора на ТП на НОИ – Перник против решение № 18/18.02.2021 г. по адм. дело № 789/2020 г. на Административен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Ц. Ц., от гр. Перник, чрез адв. И. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Отбелязва, че при извършена проверка от органите на държавното обществено осигуряване на осигурителя "Турбо–Механика"ЕООД е било установено, че не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и на § 1, т. 3 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на кодекса. Приема, че декларираният за осигуреното лице осигурителен стаж и доход са недействителни, като дружеството не е имало статут на осигурител по чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване поради декларирани задължения към фонд Държавно обществено осигуряване от 2005 г. в размер на 152 859, 17 лв. и защото не е обявявало годишни финансови отчети за периода от 2014 г. до 2018 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 18/18.02.2021 г. по адм. дело № 789/2020 г. Административен съд – Перник е отменил решение КПК – 83/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012 – 13 – 108/05.11.2020 г. на Ц. Ц., от гр. Перник срещу разпореждане № РВ – 3 – 13 – 00822888/09.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено на Ц. Ц. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване (за периода 04.07.2014 г. – 29.04.2017 г.) по 17 броя болнични листове в общ размер на 20 065, 58 лева – главница. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г. Ц. е работил в "Турбо-Механика" ЕООД – гр. Перник на длъжност "автомонтьор" съгласно сключен с дружеството трудов договор. За този период на упражнявана трудова дейност той е имал качеството "осигурено лице" при хипотезите на внесени осигурителни вноски, дължими такива или поради състояние на временна неработоспособност. За периода от 04.07.2014 г. до 29.04.2017 г. Ц. е ползвал 17 болнични листове. За същия период за него са били подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя и за ползваните отпуски е получил парични обезщетения на обща стойност 20065, 58 лева. Във връзка с невнесени осигурителни вноски за периода 2005 г. – 2019 г. на дружеството – осигурител е разпоредена проверка от органите на ТП на НОИ – Перник. При проверката в Регистър "Трудови договори" е било установено, че "Турбо-Механика" ЕООД – гр. Перник е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори за 21 лица, за които са били декларирани данни, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. На 05.11.2009 г. дружеството-осигурител е било регистрирано по реда на ЗДДС и се е дерегистрирало на 11.10.2013 г. Подавало е СД по ЗДДС за данъчни периоди от януари 2009 г. до август 2013 г. вкл. и е упражнявало стопанска дейност. За времето от 2008 г. до 2015 г. /включващо и процесния период/ "Турбо-Механика" ЕООД – гр. Перник е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с които е декларирало дейност с код на основната дейност 5229 – други спомагателни дейности в транспорта; 4532 – търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили. НАП не разполага с информация за прекъсване/прекратяване на дейността му. Няма данни на дружеството да са извършвани ревизии и издадени РА. От органите на НАП са били извършвани проверки и са били издавани протоколи. При проверките е бил установен един обект, находящ се в гр. София, в който то е реализирало дейността си. С констативен протокол № КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г. контролните органи са констатирали, че не са били изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО, поради което данните са подлежали на заличаване досежно изброените лица, сред които не е фигурирал Ц. Ц.. На същата дата са били издадени и задължителни предписания № 3 И-1-13-00706003/20.01.2020 г. за заличаване на подадени данни на основание чл. 5, ал. 4 от КТ на десет лица /Ц. не фигурира в списъка/. Задължителни предписания със същото съдържание са били дадени и на 04.02.2020 г. и на 15.04.2020 г., в които фигурира и Ц. Ц. с различни периоди. В предписанията органите на НОИ са посочили, че данните са били подадени незаконосъобразно и изброените лица нямата качествата на осигурени такива. Всяко от задължителните предписания е било изпращано на директора на ДИТ – Перник, като е било отбелязвано, че е влязло в сила по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2-ро КСО (поставяне на съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ или в интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни) без да са били налице предпоставките за това. Липсват данни по административната преписка да е бил направен опит за лично връчване на предписанията на дружеството-осигурител. Видно от доказателствата по делото е, че до края на 2013 г. на осигуреното лице Ц. Ц. са били внесени осигурителни вноски. Обстоятелството, че след този момент такива не са били внасяни, но са били дължими не рефлектира върху възникналите осигурителни права. Административният съд точно е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, отбелязвайки че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 КСО и продължава не само за времето, в което се внасят, но и във времето, в което са дължими осигурителни вноски. Осигуряването продължава до прекратяването на трудовата дейност, а не до момента, в който са били внасяни осигурителни вноски. Събраните по делото доказателства сочат, че Ц. Ц. е започнал работа при ""Турбо-Механика" ЕООД – гр. Перник през м. декември 2008 г. въз основа на писмен трудов договор. Изпълнявал длъжността "автомонтьор". Работел в обект, стопанисван от дружеството и находящ се в гр. София: сервиз за ремонт на турбокомпресори и продажба на такива за леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Извършвал дейности по ремонт на турбокомпресори - монтаж, демонтаж, подмяна на дефектирали части, почистване и т. н. Работното му време било от понеделник до петък, от 09: 00 часа до 17: 00 часа, с половин час обедна почивка. Той, както и всички останали служители в дружеството, при идване на работа се подписвали в присъствена книга. Били му провеждани инструктажи във връзка със здравословни и безопасни условия на труд. Това се удостоверявало чрез полагане на подпис в съответните книги за инструктаж. Всички работници, в т. ч. и Ц., получавали ежемесечно и редовно трудовото си възнаграждение – обикновено на 30-то число от съответния месец, и се подписвали във ведомост за заплати. Имали право на отпуски, почивки, работно облекло. При необходимост ползвали отпуски поради временна неработоспособност и получавали съответните обезщетения. Ц. е ползвал отпуск по болест, тъй като имал здравословни проблеми с кръста, а после и с краката. Напуснал работа през м. юли 2017 г., а през 2019 г. дружеството е прекратило дейността си, тъй като сградата, в която се намирал сервиза, била отчуждена. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ контролните органи на инспекцията по труда имат правомощията да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. По делото обаче остават неясни обстоятелствата, които са мотивирали контролните органи да приемат, че Ц. Ц. не е бил в трудови правоотношения с "Турбо-Механика" ЕООД – гр. Перник. Осъщественият от административния съд косвен контрол на задължителните предписания не само че е бил допустим, тъй като в производството по тяхното издаване не е участвало осигуреното лице, но се явява и единствен способ, то да защити своите права. Изводите, че Ц. не е упражнявал трудова дейност, а декларираният му осигурителен стаж и доход са недействителни не са подкрепени с доказателства. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда досежно неточното прилагане на чл. 110, ал. 4 КСО. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица освен ако след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая, такива нови документи или данни липсват. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 017727/10.05.2021 г. възлизат на сумата от 1200, 00 лева. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение