Решение № 4881 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2012 г.

ВАСI отделение08.04.2013 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 522/1.03.2012 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1170/2011 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4881 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стивексим Агро" ЕООД против решение № 522/1.03.2012 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1170/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 181003478/29.10.2010 г., потвърден с решение № 975/10.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания на касатора са, че: съдът не е взел предвид наличието на доставки от преките доставчици към жалбоподателя; съдът неправилно не е дал вяра на отразеното в търговската и счетоводна документация на дружеството, тъй като то отразява по правдив и достоверен начин стопанските операции, а в тежест на органите по приходите е да оборят верността на счетоводните записвания. С допълнително становище, постъпило по делото на 28.11.2012 г. касаторът иска спора по делото да се реши в духа на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки, че жалбоподателят не е доказал наличието на реално осъществени доставки по фактурите от спорните доставчици - "КТПЕ 3451" ЕООД и "Реклама 7777" ЕООД. Съдът е формирал този извод, възприемайки изцяло констатациите на приходния орган, че както преките доставчици, така и предходните, не разполагат с обезпеченост за изпълнението на доставките, както и въз основа на констатацията, че събраните доказателства в хода на обжалването на РА не доказват тезата на жалбоподателя за наличие на реално осъществени доставки по фактурите. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че доставките по фактурите от "КТПЕ 3451" ЕООД са комплексни, тъй като са свързани с доставка на елементи за сглобяване на мебели и същевременно за извършване на сглобяването. Този пряк доставчик е доставял елементите за сглобяване чрез негови доставчици, но за посочените от него предходни доставчици не е установено да са разполагали със стоки от вида на фактурираните. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора, че съдът не се е съобразил с обстоятелството за наличие на действителни доставки между ревизирания субект и прекия му доставчик. Липсата на обезпеченост за изпълнение на доставката при предходните доставчици прави недоказано твърдението, че прекият доставчик фактически е разполагал със стоките, предмет на доставката. Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Димитров не доказват изпълнението на фактурираните доставки. От тези свидетелски показания става ясно, че свидетелят е упражнявал контрол върху качеството на сглобките на мебелите. Сглобяването на мебелите обаче е съпътстваща доставка на основната доставка, която е доставката на самите сглобки за мебели, за които не се доказа да са били в държане на доставчика. Установено е, че "Реклама 7777" ЕООД не е извършвало изработката на рекламни материали, а само координация на изпълнението на тези материали от предходни доставчици - "АЦВ 8811" ЕООД, "Нотен 187" ЕООД и "НКР 479" ЕООД. В хода на насрещните проверки на посочените предходни доставчици, приходните органи не са констатирали наличието на материална, техническа и персонална обезпеченост за изработване на рекламните материали. Правилно, съдът е преценил събраните по делото доказателства, приемайки, че те не доказват извършването на доставките от "Реклама 7777" ЕООД. Свидетелските показания на св. Георгиев не доказват изпълнението на доставките от "Реклама 7777" ЕООД, тъй като от тях се установява, че рекламните материали са доставяни от подизпълнителите директно в склада на фирмите-възложители. Основателно съдът е приел, че само надлежното осчетоводяване на фактурите при доставчиците не е достатъчно, за да се преценят доставките като реални. Осчетоводяването на фактурираните сделки за целите на доказване на изпълнението им може да бъде само косвено доказателство, което да се цени редом с други установени данни по делото във връзка с изпълнението на сделките, каквито в конкретния случай не се събраха. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Посоченото решение обективира дългогодишна практика на СЕС според която правото на данъчен кредит е част от механизма на ДДС и може да се откаже единствено в случаите, в които следва да се предотврати извършването на данъчна измама, за която субектът на това право знае и участва в нея. В конкретния случай не се установи извършването на доставките, т. е. не се доказа жалбоподателят реално да е получил стоки и/или услуги от издателите на спорните фактури. Следователно, след като е упражнил правото си на данъчен кредит във връзка с тях, въпреки че реално престации не са разменени, жалбоподателят е знаел, че участва в злоупотреба. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1