Определение по допустимост от 17.09.1998 г. на КС по к. д. № 26/1998 г.

Делото е образувано по искане на 50 народни представители от XXXVIII Народно събрание за обявяване на противоконституционността на Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обнародван в ДВ, бр. 73 от 1998 година. В искането се поддържа, че законът противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 81, ал. 1, чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Законът не бил приет с две гласувания, извършени на отделни заседания, като по този начин било нарушено правото на законодателна инициатива на народните представители и на възможността да правят писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване законопроект. От друга страна при второто гласуване не е имало необходимия кворум от минимум 121 народни представители. Искането е допустимо. То е направено от оправомощен съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект. Иска се установяване на противоконституционност на закон, което е в кръга на правомощията на съда, установени с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С оглед предмета и основанията на направеното искане Конституционният съд намира, че като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет и Българската народна банка. Искането за конституиране като заинтересувани страни на парламентарните групи е неоснователно. Народното събрание действа като единен субект в рамките на компетенциите му по приемането и изменението на законите (чл. 84, т. 1 от Конституцията) и парламентарните групи нямат никакви самостоятелни функции. В този смисъл е и определението от 23 октомври 1997 година по конституционно дело №15/1997 г. Неоснователно е и искането за привличане на главния прокурор като заинтересувана страна. Той няма никакво отношение по предмета на делото. По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд