Решение № 809 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е две касационни жалби срещу решение 931 от 12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на Административен съд София област(АССО), трети състав. Първият касационен жалбоподател С. И. К., чрез упълномощения процесуален представител, поддържа доводи за неправилност на решението, в неблагоприятната за нея част, поради допуснати нарушения на процесуаления и материалния закон, както и поради необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, по коитопретендира отмяната му , ведно с постановяване на отмяна на решение 1331/12.12.2019г. на КЗК в частта по т.3 от неговия диспозитив, както и ведно с присъждане на разноски по приложен списък. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Стефанова по съображенията, изложени в нея. Поддържа се и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване с въпроси, формулирани в нарочно депозирана молба, както и алтернативно поддържаното искане за прекратяване на производството с аргументи за наличие на предпоставките за приложение на принципа non bis in idem. Вторият касационен жалбоподател А. Г. В., чрез процесуалния си представител адвокат Стефанова, изразява мотивирано становище за неправилност на решението в неблагоприятната за него част, също поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, по които претендира отмяната му , ведно с постановяване на отмяна на решение 1331/ 12.12.2019г. на КЗК в частта по т.4 от неговия диспозитив, както и ведно с присъждане на разноски по приложен списък. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Стефанова по съображенията, изложени в нея. Поддържа се и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване с въпроси, формулирани в нарочно депозирана молба, както и алтернативно поддържаното искане за прекратяване на производството с аргументи за наличие на предпоставките за приложение на принципа non bis in idem. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез пълномощника юрк. Манолов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Моли съда да съобрази конкретно поддържаните доводи в подкрепа на така изразеното становище, развити в предходните производства пред АССО и ВАС. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от двамата касатори. Ответникът Индустриал Комерс Ко ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Байчев, изразява становище за неоснователност на касационните жалби на С. И. К. и А. Г. В.. Претендира разноски, съобразно приложени доказателства. Развива подробни съображения в депозирана писмена защита. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на С. К. и на А. В.. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че за прецизност на изложението, предвид развилата се в значителен период от време хронология на спорните отношения между страните, е удачно да посочи следното: Първоначално, по жалбите на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. срещу решение 1331/12.12.2019 г., по преписка КЗК-744/2019 г. е образувано адм. дело 31/2020 г., по описа на АССО, по което с решение 811/03.08.2020 г. решението на КЗК е изцяло отменено. С решение 5674/12.05.2021 по адм. дело 12854/2020 г. по описа на ВАС, решението на АССО е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО със съответни указания. При повторното разглеждане на спора от АССО е постановено решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г., с което са отхвърлени жалбите на "Блимус" ЕООД, С. К. и А. В., срещу решение 1331 от 12.12.2019 г. на КЗК по преписка КЗК-744/2019 г., съответно, в частта по т. 1, с която е установено извършено от страна на "Блимус" ЕООД нарушение по чл. 29 от ЗЗК и на това дружество е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева; в частта по т. 3, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на С. К. и е наложена на това лице глоба в размер на 20 000 лева; в частта по т. 4, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. В. и е наложена на това лице глоба в размер на 10 000 лева; в частта по т.5, с която на "Блимус" ЕООД, С. К. и А. В. са възложени сторените в производството пред КЗК от Индустриал Комерс Ко ЕАД разноски. Със същото решение е отменено решение 1331 от 12.12.2019 г. на КЗК по преписка КЗК-744/2019г., само в частта по т. 2 от диспозитива на решението, досежно наложената на "Блимус" ЕООД имуществена санкция за разликата над сумата 3000 лева до определения от Комисията размер от 10 000 лева и е отхвърлена жалбата на "Блимус" ЕООД, в останалата й част. С решение 8808/15.07.2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело 11904/2023 г., е оставена без разглеждане касационната жалба срещу това решение на АССО, депозирана от КЗК, а в останалата си част решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на АССО е оставено в сила, като С. К. и А. В. са осъдени да заплатят на Индустриал Комерс Ко ЕАД разноски в размер на 12 000 лв. Настоящото производство е при условията на втора касация, след като с решение 11282 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело 8932/2024 г., е отменено влязлото в сила решение 8808 от 15.07.2024 г. по адм. дело 11904/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Съдът намира касационните жалби на С. К. и А. В. за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По настоящото дело е подадена и касационна жалба от КЗК срещу решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г., в частта, с която е намален размера на имуществената санкция,наложена на Блимус ЕООД, във връзка с установено нарушение по чл. 31 ЗЗК. С влязло в сила протоколно определение от съдебно заседание на 10.12.2024г. производството по тази касационна жалба е оставено без разглеждане на основание чл.213, т.1 вр. чл. 159, т.4 и чл.228 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, като конкретните съображения за това са следните: Съдът намира, че понастоящем, с влязлото в сила решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на АССО в частта, с която е установено извършено нарушение по чл.29 ЗЗК от "Блимус" ЕООД, е решен със сила на пресъдено нещо въпроса досежно установеното от КЗК, потвърдено от АССО, нарушение /посредством конкретно посочените в техните актове действия/, на разпоредбата на чл.29 ЗЗК. От друга страна, настоящият състав споделя и изложените от АССО фактически установявания и правни съображения за осъществено съдействие при извършването на това нарушение от страна на физическите лица С. К. и А. В.. Иначе казано, налице е установено нарушение от двамата касатори по чл.2, ал.1, т.4 вр. чл.29 ЗЗК. В тази хипотеза физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Видно от прецизно установената от първостепенния съд фактическа обстановка, С. К. неправомерно използва контакти, информация и фактически отношения, които има включително по силата на управленските си функции в "Индустриал Комерс Ко" ЕАД и в частност контакти, информация и фактически отношения, свързани с водените преговори с Кадилак, в полза на "Блимус" ЕООД. Това поведение се констатира по време, когато е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Индустриал Комерс Ко ЕАД и участва от негово име във водените преговор с Кадилак за установяване на търговско партньорство по дистрибуция на автомобили Кадилак/Шевролет за територията на страната. Обосновано АССО е споделил извода на Комисията, че преговорите са инициирани от Кадилак именно с Индустриал Комерс Ко ЕООД като потенциален търговски партньор за територията на страната, а не с оглед лични качества и действия на С. К. или А. В.. Установено е още, че през лятото на 2018г., след освобождаването й като изпълнителен директор на Индустриал Комерс Ко ЕАД, С. К. преустановява преговорите, които води от името на това дружество и ги пренасочва към "Блимус" ЕООД, което в по-късен момент сключва договор за дистрибуция. От съществено значение е установеният по категоричен начин от събраните доказателства факт, че С. К. препраща водената електронна кореспонденция с Кадилак на А. В., като в този контекст АССО правилно е възприел констатацията на КЗК, че кореспонденцията с него не е споделена с оглед експертното му мнение, а несъмнено предвид личните му отношения със С. К. /с която живеят на съпружески начала/. Характерът и предметът на търговски преговори особено с такъв голям потенциален партньор какъвто е Кадилак, безспорно представлява служебна информация, което не следва да бъде предоставяна на трети лица, като в хода на развилите се производства двете физически лица не са представили доказателства досежно основанието, на което същата е предоставена от С. К. на А. В.. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че релевантните към тази част от спора изводи на Комисията са формирани в резултат на правилна интерпретация на установените факти в тяхната логическа взаимовръзка и събразно поведението на всяко едно от лицата. Ето защо, правилно АССО е възприел като съдействие по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 ЗЗК действията на А. В. по регистрация на домейните blimus.bg и кадилак.bg , в период, когато текат активни преговори между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Кадилак, водени от С. К.. А. В. е информиран от С. К. както за стартирането, съдържанието, параметрите и хода на водените преговори между Кадилак и Индустриал Комерс Ко ЕАД, като впоследствие осъществява констатираните от АССО действия. Както е съобразил и съдът, това се потвърждава от разпечатките от водената от С. К. кореспонденция от електронен адрес, които са препращани и към електронните адреси на А. В.. Обосновано е съобразено още от решаващия съд, че при изписване на домейна "кадилак.bg" в адресната лента на браузъра, страницата, която се зарежда и отваря е https://www.bg-cadillac.com/ и сключване на консултантски договор с Н. П.- бъдещият управител на по- късно учреденото "Блимус" ЕООД, респективно, сключване на консултантски договор по- късно със самото "Блимус" ЕООД, като се установява и предмета на тези договори, и именно- развитие на дружеството. Подкрепен от доказателствата по делото е и изводът на КЗК и съда, че преобладаващата част от правните и фактически действия по регистрация на домейни и сключване на консултантски договори са осъществени в период от време, през който текат активни преговори между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Кадилак, водени от С. К.. Същевременно, както бе посочено и по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт, А. В. е бил информиран от С. К. както за започналите преговори, така и за по- нататъшния им ход, за съдържанието на уговорените параметри и изобщо за всичко, което произтича като фактически отношения и преддоговорен процес между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Кадилак. Същевременно, действително недоказано остава твърдението на В., че първоначалните контакти между преговарящите са установени още през 2017г. от него. От така изложените, а и от други, подробно обсъдени от първостепенния съд обстоятелства, чието преповтаряне не е необходимо, а съдът намира за уместно да препрати към тях, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, преценени в тяхната взаимовръзка, се налага изводът, формиран и от решаващия съд, че паралелно с водените преговори с Кадилак от С. К. от името на Индустриал Комерс Ко ЕАД, за които А. В. е бил надлежно информиран, последният е подготвял създаването на новото дружество, към което в определен момент да бъдат "прехвърлени" създадените фактически и правни отношения с Кадилак. Само в подкрепа на този извод е обстоятелството, че именно в периода на преустановяване на дейността на С. К. в Индустриал Комерс Ко ЕАД, А. В. е създал горепосочените домейни и е сключил договор за консултантски услуги с предстоящия управител на по- късно учреденото "Блимус" ЕООД, а непосредствено след регистрацията на домейните, от 25.06.2018г. К. е започнала да използва, при осъществяване на електронната си кореспонденция, имейл адрес [електронна поща]. Последното дружество на практика е учредено в процеса на водени преговори от С. К. с Кадилак по сключване на договор за дистрибуция на леки автомобили с марка Кадилак и Шевролет спортс Камаро и Корвет на територията на страната. При това, както е съобразил и АССО, С. К. лично води всички преговори, разполагайки по силата на длъжността си с информация за търговската политика на Индустриал Комерс Ко ЕАД, от една страна, а от друга- с изискванията на Кадилак, с конкретните условия на дистрибуция, предмета на преговорите и т.н., като използва информацията и контактите, с които разполага, за да пренасочи преговорите от Индустриал Комерс Ко ЕАД към Блимус ЕООД и в крайна сметка това дружество да сключи договор за дистрибуция с Кадилак. В обобщение на изложеното по- горе следва да се посочи, че установеното нарушение по чл. 29 от Блимус ЕООД е възможно именно поради установеното съдействие - поведението на С. К. и А. В. като физически лица при стартиране и осъществяване на търговската му дейност, създавайки му по този начин конкурентно предимство. Що се отнася до поддържаното и пред настоящата инстанция оплакване, че КЗК, а впоследствие и решаващия съд са нарушили принципа non bis in idem, настоящият състав установи следното: С решение 5652/ 31.05.2023г. по адм.д. 121/2022г. на ВАС, четвърто отделение, е отменено решение 1001/11.10.2021 г. по адм. дело 58/2021 г. на АССО и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени жалбите на Блимус ЕООД, С. И. К. и А. Г. В. срещу решение 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г., с което са установени извършени нарушения, съответно по чл. 29 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД, и по чл. 29 вр. връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗЗК от страна на С. И. К. и А. Г. В., като са им наложени съответните глоби. Тезата на касаторите е, че при същата фактическа обстановка вече са им наложени санкции, поради което и в съответствие с принципа non bis in idem / не два пъти за едно и също нещо/ не могат да бъдат санкционирани втори път. Съдът констатира, че по посоченото дело е разгледан случай на осъществена нелоялна конкуренция от страна на двете физически лица- касатори в настоящото производство, спрямо трето лице- "Витоша Ауто" ЕООД. Следва да бъде възприето становището на Индустриал Комерс Ко ЕАД, че доколкото производството по другото дело се е развило между други страни /производството пред КЗК е инициирано от друг конкурент на "Блимус" ЕООД,макар и със сходни твърдения за получено необосновано конкурентно предимство в резултат на действия на нелоялна конкуренция от това дружества и лицата, съдействали му за това/, то не е налице пълна идентичност на фактите, извършителя и на защитения правен интерес , съставляващи трите условия, подлежащи на оценка по приложението на принципа non bis in idem (решение на Съда на Европейските общности от 7 януари 2004 г. Aalborg Portland и други /Комисията, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00P, ECLI: EU: C: 2004: 6). Спорно в разглеждания случай е дали едни и същи нарушения са били предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието "idem") (Решение на СЕС от 22 март 2022г., bpost, C 117/20, EU: C: 2022: 202, т. 28). Що се отнася по-специално до условието "idem", в съответствие с установеното разбиране на СЕС в актуалнатанегова практика, съдът приема, че в контекста на установените факти по делото,не е налице идентичност на фактите, доколкото конкретните фактически обстоятелства, предмет на разглеждане по двете дела, произтичат от събития, които по същество не са едни и същи, включително предвид различието на страните по тях (по аргумент от решение на СЕС от 23 март 2023 г. Dual Prod по дело C-412/21 ECLI: EU: C: 2023: 234, т. 52). В светлината на изложеното по- горе, настоящата инстанция приема, че е налице хипотезата на достатъчно ясна концепция за приложението на принципа non bis in idem, което прави безпредметно и отправянето на преюдициално запитване по въпросите, формулирани от касаторите, по неговото приложение.Респективно, не са налице и основания за прекратяване на производството по делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, с оглед частичното влизане в сила на решението на АССО по отношение на установеното нарушение по чл.29 ЗЗК от "Блимус" ЕООД, се явява обсъждането на наведените оплаквания за неправилната преценка на административния съд, че между "Блимус" ЕООД и Индустриал Комерс Ко ЕАД не са налице конкурентни отношения, тъй като дружествата не оперират на един и същи пазар. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната част, не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на настоящото производство, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да бъдат оставени без уважение. Претенцията на ответника Индустриал Комерс Ко ЕАД за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна. Същата обхваща искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, възлизащо на 9 600 лв. Претенцията е доказана с оглед на надлежно представен списък по чл. 80 ГПК и приложени към него договор за правна защита, фактура и банково извлечение. Същевременно е противопоставено възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на двамата касатори. Възражението е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно висок, включително при съобразяване на високата фактическа и правна сложност на делото и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,