Решение № 11014 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6107/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, чрез процесуалния представител С. Кръстанова против решение 516 от 05.04.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 280/2021 г., с което е отменена заповед РД-09-516 от 20.08.2019 г. на министъра на младежта и спорта, изпратена е за ново произнасяне относно размера на месечната помощ и е осъдено министерството на младежта и спорта да заплати на К. Добрев разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и се иска неговата отмяна. Направено е и възражение срещу прекомерност в условията на евентуалност. Ответникът, К. Добрев, представляван от К. Димитрова майка и законен представител, чрез адв. М. Овагемова изразяват становище по касационната жалба, като моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: От фактическа страна е установено, че на 28.03.2019 г. К. Добрев чрез законния си представител К. Димитрова е подал заявление до министъра на младежта и спорта за отпускане на месечна помощ на основание чл. 137, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорт /ЗФВС/ и по-конкретно размера да се изчисли по реда на чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 136, ал. 4, т. 1 от ЗФВС, като към него е приложено удостоверение за раждане и удостоверение за наследници. Предмет на спора пред Административен съд Бургас е било заповед РД-09-516 от 20.08.2019 г. на министъра на младежта и спорта, по точка втора с която на основание чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 136, ал. 4, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ и ПМС 320 от 2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната/обн. ДВ, бр. 107/2018г./, размерът на месечната помощ на К. Добрев е 1680.00 лева. За да отмени заповедта на министъра, първоинстанционният съд е приел, че размера на отпусканата помощ не следва да бъде фиксирана, а да бъде съобразена с всяка промяна в размера на минималната работна заплата, определена от Министерски съвет за месеца за който се дължи. В хода на проведеното съдебно производство съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за положен труд, определено в нормативен акт на правителството. Правното основание за приемане на постановлението за определяне на минималната работна заплата /МРЗ/ е инкорпорирано в чл. 244 от Кодекса на труда /КТ/. Тя отговаря на обективната икономическа и социална ситуация в страната. МРЗ е национален основополагащ параметър в системите на заплащане на труда. Доказателство за съществената и важна роля за ползването й за национален основополагащ параметър е и фактът, че голяма част от плащанията със защитна функция са обвързани с размера на МРЗ. На 24.01.2018 г. Народното събрание прие Закона за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата, което се реализира благодарение на постигнат консенсус между социални партньори и правителството. С ратификацията на Конвенция 131 на МОТ се запълни една празнота в правната рамка за определяне на МРЗ. С постановление на министерски съвет се определя регулярно размера и периода, след който тя следва да бъде актуализирана. Видно от представените по делото удостоверения за брутен доход на бащата на жалбоподателя през различните години, а именно: 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, и 2015г., получаваната от М. Добрев премия се е увеличавала или намаляла съответно размера на МРЗ. От изложените мотиви следва да се приеме, че минималното възнаграждение не е фиксирано, трябва да е съобразено с действащите постановления на министерски съвет с които за последващи периоди се определя нов размер на основание чл. 244 от КТ, съобразно икономическите условия в страната. Твърдяното от касатора е в противоречие с основните принципи по чл. 4, чл. 8 и чл. 9 от АПК и създават предпоставки за неравно третиране на правоимащия с оглед правото му да получава парична помощ в определения от законодателя размер по чл. 136, ал. 4, т. 1 от ЗФВС. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл.209,т.3 от АПК за отмяна, а касационната жалба без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,