Решение № 8565 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2017 г.

Решение № 8565 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Л. Л. Г. от гр. С. против заповед № ЧР-17-611/03.08.2017 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл /. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът, чрез процесуален представител юрк. Маркова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл служителите, назначени за първи път на държавна служба, задължително преминават през едногодишен срок на изпитване, който не тече през времето, когато ползват законоустановен отпуск. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването с цел проверка на техните професионални и делови качества. За да може същият да упражни правомощието си да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, кумулативно необходими са две предпоставки: държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба и да не е изминала една година от датата на встъпването му в длъжност. При изменение на правоотношението в рамките на този период, т. е. при преназначаване, срокът за изпитване продължава да тече. Жалбоподателят е назначен със заповед № ЧР-17-18/16.01.2017 г. на министъра на младежта и спорта на длъжност "главен експерт" в дирекция "Координация и контрол на спортната подготовка", считано от 16.01.2016 г. Правното основание на акта е чл. 9 във вр. чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 от ЗДСл - назначаване след проведен конкурс и със срок за изпитване. След датата на назначаването му, вследствие извършени структурни промени, служебното правоотношение на Грънчаров е изменено и същият със Заповед № ЧР-17-336/31.03.2017 г. е преназначен на длъжността "главен експерт" но в друга дирекция- "Научно- приложна дейност на спорта", считано от 31.03.2017 г., на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Служебното правоотношение на жалбоподателят е прекратено с оспорената заповед, считано от 07.08.2017 г., към която дата общият му служебен стаж е 6 месеца и 28 дни, т. е. процесната заповед е издадена преди изтичане на едногодишния срок за изпитване. Следователно липса нарушение на закона. Възражението, че ответникът не е преценил ефективността на извършената от Грънчаров работа, както по предходното трудово правоотношение при същия работодател, така и по ново възникналото служебно правоотношение, което противоречи на целта на закона и на принципи в АПК, е неоснователно. Преценката на органа в случая е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Затова представените в тази насока писмени доказателства са ирелевантни за спора. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че служебното правоотношение неправомерно е прекратено на соченото основание, а не при условията на чл. 105 ЗДСл, поради отправено от негова страна заявление за едностранно прекратяване. Представената с жалбата молба, в която се съдържа такова изявление на Грънчаров е с дата от 22.02.2017 г. В административната преписка липсват доказателства това изявление на служителят да е достигнало до органа за назначаване, за да се приложи разпоредбата на чл. 105, ал. 2 ЗДСл и да се прекрати служебното правоотношение с изтичане на едномесечен срок от подаване на заявлението. Напротив, страните не спорят, съдържат се и доказателства в административната преписка, че до издаване и връчване на оспорената заповед Грънчаров се е намирал в служебно правоотношение с ответника по делото/връчване на длъжностна характеристика, подаване на молба за отпуск и други/. Предвид изложеното не са налице основания от изброените в чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта и жалбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и направено искане в тази насока жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,