Решение № 12025 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2018 г.
ВАСII отделение09.10.2018 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12617/2017 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12025 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния му представител юрк. С. Димитрова, срещу решение № 232 от 10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12617/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15.09.2016 г. на зам. началника на Митница Столична, изпълняващ функциите на началник на Митница Столична, административната преписка е върната на органа за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и на ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" са присъдени направените по делото разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание се претендират разноски, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. От ответника - ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров", чрез пълномощника адв. Механджиева, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище процесуалният представител поддържа и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" срещу решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15.09.2016 г. на зам. началника на Митница Столична, изпълняващ функциите на началник на Митница Столична, потвърдено с решение № Р-569/27.10.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като търговецът не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). След връщане на делото със задължителни указния от Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това съдът е отменил обжалвания акт и е върнал административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по искането на ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалвания пред него административен акт е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС – продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. ЗЗ или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваният от ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" енергиен продукт-тежко котелно гориво, не се използва като гориво за отопление, а участва единствено в технологичните процеси на предприятието при преработка на млечни суровини до крайни стокови продукти. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, липсва техническа възможност за ползване на енергийния продукт за отопление на сгради на територията на базата. Отоплението на производствените сгради се извършва с електрическа енергия и не е свързано с изгарянето на заявения енергиен продукт. Правилно съдът приема, че в случая е неприложимо решение на СЕС по дело С-240/01, цитирано и в касационната жалба, а следва да намери приложение решение на СЕС по дело С-517/07 г., което е в подкрепа на изложените мотиви за незаконосъобразност на административния акт, предвид установената по делото фактическа обстановка. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС от страна на митническия орган, е законосъобразен. В съответствие със закона е и изводът на съда, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Достигайки до това крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответника ЕТ "Зоров -91- Д. Зоров" направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за този вид дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,