Решение № 16127 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2011 г.

Решение № 16127 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 231 от 16.02.2011 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1618/2009 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 160900186/3.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 507/29.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за разликата над 94 156.53 лв. до 106 100.15 лв., представляващи допълнително начислен ДДС за данъчните периоди м. октомври 2004 г., м. юни 2006 г. и м. октомври 2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че спорът между страните се е свеждал само до размера на пазарната цена на строителната услуга, която съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗДДС (отм.) е данъчната основа, върху която се начислява ДДС при облагаеми доставки като процесните. За да определи по-ниска пазарна цена на строителната услуга по два от нотариалните актове, съдът се е позовал на заключението на оценителната експертиза, приета в съдебното производство без да обоснове защо възприема именно нея, а не експертизата, изготвена и приета в ревизионното производство. Двамата експерти са използвали един и същ метод - този на увеличената стойност. В. л. Гиздаков обаче посочва три стойности, а не една и не е ясно коя стойност е взел предвид съдът и защо. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Приста" ООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Приста" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Пещерско шосе" № 21 чрез управителя и представляващ дружеството Димитър Иванов Андонов оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Както е посочено в касационната жалба и в мотивите на обжалваното решение, между страните не е имало спор относно датата на възникване на данъчното събитие и дължимостта по принцип на ДДС от дружеството - жалбоподател за всяка една от трите доставки - към момента на подписване на нотариалните актове (№ 185/5.10.2004 г.; № 179/23.06.2006 г. и № 179/17.10.2006 г.), както и относно приложимостта на материалноправните норми на чл. 34 от ППЗДДС (отм.) и чл. 30, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗДДС (отм.). Спорът е формиран по отношение на пазарната цена на строителната услуга, с която се обезщетяват прехвърлителите за сградата в гр. Пловдив на ул. "Белмекен" № 22 по НА 185/5.10.2004 г.; за сградата в гр. София на ул. "Три уши" № 12 по НА № 179/23.06.2006 г. и за сградата в гр. София на ул. "Бъкстон" № 61 по НА № 179/17.10.06 г. Съдът подробно е обсъдил СТЕ, приета в с. з. от 4.11.2010 г., изготвена от вещото лице Гиздаков. В заключението е посочено, че при изготвянето му са взети предвид данните от нотариалните актове и договорите за строителство относно договорената степен на завършеност и луксозност на обектите и общите части на сградите. Според вещото лице сделките за учредяване право на строеж срещу извършването на строителна услуга по същество представляват замяна на натури, поради което при тях няма посочена цена в паричен измерител. Единственият паричен периметър е данъчната оценка на недвижимия имот. Поради тази причина не може да се определи пазарна цена на базата на конкретни информационни източници и идентични сделки. Единственият достоверен метод за определяне на пазарна цена на строителната услуга е методът на увеличената стойност. При използването на този метод са определени средни пазарни стойности на себестойността на СМР към датата на сделката на база на проекта и договорената завършеност и луксозност. В табличен вид вещото лице е посочило средна пазарна себестойност, включваща преките разходи като труд, материали и механизация; средна пазарна цена, включваща себестойност и печалба и средна пазарна цена, включваща себестойност, печалба и други съпътстващи разходи - административно-управленски, инвеститорски контрол, строителен надзор, такси, разходи за проектиране и др. Съдът е обосновал защо възприема най-голямата стойност с включена в нея себестойност, печалба и други допълнителни разходи с разпоредбите на т. 5.1. б. "б" и б. "в" от НСС 11 "Договори за строителство" (отм.), приложим за 2004 г. и СС 11 "Договори за строителство", приложим за 2006 г. Тъй като за обектите по НА № 185/2004 г. пазарната цена на строителната услуга, определена от вещото лице по приетата в съдебното производство СТЕ, е по-висока от тази, определена от експертизата, назначена в хода на ревизионното производство, въз основа на която органът по приходите е определил дължимия ДДС в РА и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел, че се дължи ДДС, определен с РА. За останалите два строителни обекта дължимият ДДС е определен на базата на пазарната цена на строителната услуга, определена в СТЕ, приета в съдебното производство, тъй като е по-ниска от тази, определена с експертизата, назначена в ревизионната производство и частично е отменил РА. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в СТЕ, приета в съдебното производство са посочени три пазарни цени и не е ясно коя от трите е възприел съдът. Правилно не е кредитирана експертизата, изготвена в ревизионното производство за два от обектите. Видно от същата, единият използван метод е този на сравнимите неконтролирани цени (сравнителен метод), за който експертът твърди, че е използвал информация за аналогични сделки, получена от строителни фирми и агенции за недвижими имоти без да се конкретизира кои са строителните фирми и агенциите за недвижими имоти и без посочване на НА, с които са сключени сделките. Оценка е извършена и по метода на увеличената стойност. За постигане на по-голяма обективност при оценката е определен теглови коефициент за всеки метод в съотношение 0.50 за единия и 0.50 за втория метод. Методът на увеличената стойност е един от методите за определяне на пазарна цена, посочен в чл. 20, т. 5, б. "в" от ЗДДС (отм.) и Наредба № 5 от 26.02.99 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени (отм. ДВ, бр. 70 от 29.08.06 г.), както и в чл. 20, т. 5 във вр. с § 1, т. 8 и т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК, в сила от 1.01.06 г. във вр. с чл. 28 от Наредба № 9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени . След като, според заключението на в. л. Гиздаков, не са налице съпоставими сделки за използване метода на сравнимите неконтролираните цени и в него ясно и точно е обяснено защо, а в експертизата, приета в хода на ревизионното производство този метод е използван без да се посочи какви точно съпоставими сделки са взети предвид, правилно съдът е кредитирал именно заключението на СТЕ, приета в съдебното производство. При приемането на същото в с. з. от 4.11.2010 г. процесуалният представител на ответника не го е оспорил и не е поискал назначаване на нова експертиза. За жалбоподателя не е налице друго процесуално средство, чрез което да докаже твърденията си, че определената в РА пазарна цена е по-висока от действителната освен чрез назначаване, изготвяне и приемане на съдебно-техническа експертиза. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценката на двете експертни заключения. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Ответникът по касация заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, но не представя доказателства за направени такива. Поради това, разноски за това производство не следва да му се присъдят. Неоснователно е искането на касатора да се отмени решението в частта му на присъдените в полза на дружеството разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК - представяне на доказателства от жалбоподателя в съдебното производство, които той е могъл да представи в административното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение