Решение № 4951 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2012 г.

Решение № 4951 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Виндпарк Стамболийски" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1197/7.05.2012 г. по адм. д. № 437/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 031102696/30.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 37 125 лв. по фактура № 29 от 1.12.2010 г. на "Нотус консорциум" ДЗЗД и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 031102696/30.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 37 125 лв. по фактура № 29/1.12.2010 г. на "Нотус консорциум" ДЗЗД на основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС, поради липса на данъчно събитие. В мотивите си съдът е приел, че фактурата е издадена за 35 % от стойността на СМР по договор от 1.11.2010 г. с предмет изграждане на фундаменти, пътища и електрически съоръжения по проект ВП Стамболийски. От фактурната стойност 364 791,63 лв. на 12.01.2011 г. са изплатени 115 000 лв. и на 2.03.2011 г. са изплатени 100 000 лв. В РА е прието, че предвиденото в договора заплащане на 35 % от стойността при фактическо започване на строителството е уговорка за авансово плащане, което не е извършено към датата на издаване на фактурата и не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС. По време на ревизията остатъкът от фактурната стойност не е заплатен. В РА е прието, че данъкът е включен в стойността на авансово заплатените суми, фактурата на основание чл. 72 ЗДДС следва да се включи в дневниците за покупки за м. 01 и 03.2011 г., когато е настъпило данъчното събитие и дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2011 г. 19 166,67 лв, а за м. 3.2011 г. - 16 666,67 лв, но тъй като правото е упражнено преждевременно - за м. 12.2010 г. е прието, че дружеството дължи лихви. За неплатения остатък от стойността по фактурата от 222 749,96 лв. съответният ДДС е 37 125 лв, който е начислен без основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС и не е признато право на приспадането му в РА. Съдът е отхвърлил доводът на касатора, че по чл. 19 от договора от 1.11.2010 г. е договорено етапно изпълнение на договора и етапно плащане на договореното възнаграждение, тъй като изпълнението на договора не е започнало. Приел е също, че по ЗДДС не е предвидено право на ползване на данъчен кредит при подписване на договора. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е доводът на касатора, че заплащането на 35 % от цената при фактическо започване на строителството представлява плащане по чл. 25, ал. 4 ЗДДС, според който при доставка с поетапно изпълнение, всеки етап, за който е договорено плащане се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В чл. 19 от договора е посочено, че 35 % от цената се заплащат при фактическо започване на строителството. Касаторът поддържа, че строителството е започнало фактически на 1.12.2010 г., тъй като от тази дата е издадена фактура от подизпълнител "Нотус България Ерихтунге ЕООД и Ко КД към гражданското дружество по ЗЗД - пряк доставчик. В подкрепа на този довод са цитират строителни документи с най-ранна дата 3.12.2010 г. По определението на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, уговореното заплащане, за да има етапен характер, трябва да се отнася към етап от строителството, което условие в случая не е налице. Фактическото започването на строителството е момент във времето, който няма необходимата продължителност, за да бъде определен като етап от строежа, а представлява само неговото начало. Правилен е изводът на съда и органите по приходите, че така сключеният договор предвижда авансово плащане на 35 % от стойността при фактическо започване на строителството, което в случая е извършено частично. Обосновано съдът е приел, че в РА законосъобразно са определени задълженията по ЗДДС за спорните периоди. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,