Решение № 7209 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2015 г.

Решение № 7209 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кронос фарм" ЕООД, със седалище гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител адвокат Христина Кожухарова, против решение № 13/5.02.2015 г. постановено по адм. дело № 268/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 02-200-2600/8343/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която е установена недопустима за подпомагане площ от 3.58 ха, при което е оторизирана сума в размер на 340 503.57 лв, като поисканото финансово подпомагане от 344 326.53 лв. е намалено с 3 983.14 лв. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на решението, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен атакувания административен акт в обжалваната част. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящия касатор против уведомително писмо изх. № 02-200-2600/8343/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която на дружеството е отказано финансово подпомагане в размер общо на 3 983.14 лв. С решение № 13/5.02.2015 г. постановено по адм. дело № 268/2014 г. на Административен съд - Сливен, жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия закон и неговата цел. Въз основа приобщените по делото доказателства съдът обосновано констатира, че части с обща площ от 3.58 ха от декларираните от "Кронос фарм" ЕООД за кампания 2013 г., парцели за подпомагане по мярка 214 "АЕП" /общо от 967.33 ха/, са недопустими за подпомагане. В това число са включени 1.05 ха двойно заявена площ от БЗС 46783-1130-7-1, както и площи, останали извън очертанията на обновения за кампанията, включително след разчитане на самолетно и сателитно заснемане, проведено през месец август 2013 г., специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", а именно: 2.33 ха от БЗС 40018-723-2-1; 0.07 ха от БЗС 40018-723-3-1; 0.03 ха от БЗС 40018-723-1-1; 0.04 ха от БЗС 23978-2-1-1; 0.06 ха от БЗС 23978-576-1-1. Относно констатираната двойно заявена площ от 1.05 ха оспорващият не е представил документи, доказващи правно основание за ползването й по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като при това изрично е декларирал отказ от застъпването. Следователно, обоснован е направеният извод, че за тази площ е налице основание за отказ на поисканото подпомагане, по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП /в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Предвид данните по делото, в това число и изслушаното по него заключение на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно дадено, обосновани са и направените констатации досежно останалите приети за недопустими площи. Правилно съдът приема, че за горепосочените части от общо пет парцела, при извършените кръстосани проверки е установено, че излизат извън очертанията на одобрения за кампания 2013 г. слой "Площи в добро земеделско състояние". Само по себе си твърдението на касатора, че в случая не са извършвани теренни проверки и проверки на място, не влече извод за неправилност на атакувания акт, доколкото последните нямат задължителен характер според действащата правна уредба. Показанията на изслушания по делото свидетел също не налагат различен извод относно установената от административния съд, фактическа обстановка. В този смисъл, в резултат съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обосновано и правилно решаващият състав констатира размер на недопустимите за подпомагане площи и процент на наддеклариране, идентични с установените от административния орган. Оттам и размерът на помощта законосъобразно е изчислен при съобразяване с правилото на чл. 16, § 5, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г., според което установената площ се намалява с удвоения размер на констатираната разлика /ако тя е над 3% или два ха, какъвто е процесният случай/. Правилно е определен и размерът на оторизираната сума - при отчитане на санкционирана площ, в двукратния размер на наддекларираната площ /или 7.16 ха/, при което за 956.59 ха по мярка 214 "АЕП", на юридическото лице е изплатена сума за кампания 2013 г. в размер на 340 503.57 лв. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Установяват се и двете групи недопустими за подпомагане площи, детайлно описани и анализирани в обжалваното решение. Затова правилно и в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 2 и т. 5 ЗПЗП /в приложимата му редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за части от тях е отказано финансово подпомагане. Процесното уведомително писмо е законосъобразно, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, административният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и липсата на направени и предявени от ответната страна разноски, съдът не присъжда такива за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,