Решение № 11916 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2010 г.

Решение № 11916 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Перник, срещу решение № 314 от 21.01.2010 г. по адм. дело № 416 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Едноличен търговец Мариела Павлова Божилова с фирма "Доктор Мариела Божилова - АИСМП" със седалище и адрес на управление гр. Перник, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 314 от 21.01.2010 г. по адм. дело № 416 от 2009 г. Административният съд - гр. Перник, е отменил писмена покана изх. № 29-07-584 от 1.09.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Перник. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. В хода на производството пред административния орган е било установено, че през процесния период д-р Мариела Божилова е издала амбулаторни листове за първични консултативни прегледи, в които са вписани диагнози (основна и/или придружаващи) на задължително здравноосигурени лица, които подлежат на диспансеризация от съответния специалист. Тези прегледи са били отчетени от лекаря и заплатени от Районната здравноосигурителна каса - гр. Перник. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че всички лица, изброени в медицински протокол № 133 от 30.05.2009 г. и в протокол за неоснователно получени суми № 134 от 30.05.2009 г., са със заболявания, включени в приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Следователно диспансеризацията им е задължителна по силата на нормативен акт и въпросът дали тя е била необходима не подлежи на коментар. В тази връзка не се споделят съображенията на вещото лице по първоначалното дело, които не кореспондират с нормативната уредба. По делото няма данни за несъгласие на лицата, подлежащи на диспансеризиране. Съгласно чл. 7, т. 10 и чл. 15, ал. 1 от Договор № 14/РД-29-204 от 31.01.2008 г. изпълнителят трябва да осъществява дейността си по Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК и действащите разпоредби на НРД 2006 г. В тази връзка е текстът на чл. 132, ал. 2 от НРД 2006 г. В приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК изчерпателно са изброени заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист, и при тяхното наличие диспансеризацията е задължителна. Неправилни са и изводите на съда относно липсата на мотиви в индивидуалния административен акт. В него се съдържат необходимите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК фактически основания, които се допълват от медицински протокол № 133 от 30.05.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 134 от 30.05.2009 г. Последният е цитиран в процесната покана. Тези протоколи са били надлежно връчени на жалбоподателката по първоначалното дело, поради което не е било необходимо съдържанието им относно конкретните случаи да се възпроизвежда в поканата. Съществено е, че в хода на административното производство не е било нарушено правото на защита. Предвид отмяната на решението отпадат и присъдените с него съдебни разноски. С оглед разпоредбите на чл. 143 във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касатора се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,