Решение № 4654 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2014 г.

Решение № 4654 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димка Виденова Тасева, от с. Костичовци, област Видин против решение № 75/17.10.2014 г. по адм. дело № 161/2014 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Видин изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 75/17.10.2014 г. по адм. дело № 161/2014 г. Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на Димка Виденова Тасева срещу решение № 117-11/16.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Видин и потвърденото с него разпореждане № 3106291751/08.05.2014 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Пенсионните органи са отказали изменение на разпореждането за отпуснатата ЛПОСВ, приемайки за неоснователно искането за прекатегоризиране на осигурителен стаж за периода 15.11.1968 г. - 20.10.1987 г., зачетен от трета категория към момента на отпускане на пенсията. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени при налична материална компетентност, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане от 27.11.1987 г., на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като съобразно изискванията на действащите към този период нормативни разпоредби, положеният от нея труд в Завода за полиамидни влакна - Видин, е зачетен за III категория. Настъпилите впоследствие промени в т. 42 от ПКТ (отм.) - ДВ, бр. 52 от 29.06.1990 г., с които съответният труд е определен като втора категория, не дават основание за промяна на същото. Това е така, защото цитираната разпоредба, като определяща труда при пенсиониране, е материалноправна и при липса на изрична друга разпоредба, придаваща й обратно действие, не може да се прилага спрямо проявили се до влизането й в сила факти, както е в случая. В тази връзка правилно административният съд е приел, че представеното Удостоверение № 279 от 25.03.2013 г., с което е мотивирано искането за изменение на процесното разпореждане и съгласно което зачетеният вече осигурителен стаж е посочен като такъв от втора категория, не съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО и не обуславя наличието на основание за изменение на отпуснатата ЛПОСВ. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение