Решение № 3662 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2013 г.

Решение № 3662 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба, подадена от Али Фуад Махмуд срещу решение № 1755 от 14.03.2013 г., постановено по адм. дело № 29 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Заявява, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Поддържа твърдението на първоинстанционния съд, че бежанската история е противоречива и недостоверна и спрямо оспорващия не са налице никакви заплахи на основание какъвто и да е признак. Излага твърдение, че касатора не е напуснал държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, нито е заплашен от изтезание или нечовешки или унизително отнасяне или наказание, не е налице и заплаха от безогледно насилие, поради което правилно съда е приел, че не са налице и основанията за прилагане на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Али Фуад Махмуд, гражданин на Ирак, против решение № 783/12.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че Али Фуад Махмуд не е напуснал Ирак поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. Чужденецът не сочи информация за осъществено срещу него преследване или наличен риск от бъдещо такова, не е бил малтретиран, арестуван или съден. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Самият той, в интервю с рег. № УП3077 от 09.07.2012 г. заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, върху него не е оказвано насилие, не е задържан или арестуван и срещу него не е възбуждан съдебен процес. Съдът е направил своите правни изводи и въз основа на събраните по делото доказателства за обстановката в Ирак и от личната бежанска история. Изследвал е случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че справката относно обществено-политическа ситуация в страната по произход е частен документ, който няма официално доказателствена сила. Приложената справка вх. № 01-5573/22.10.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ е официална и актуална относно обстановката в страната на произход, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме годна за установяване на релевантните факти по случая. Въз основа на същата както и на бежанската история на жалбоподателя, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Ирак той е подложен на тежки посегателства. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че фактите от бежанската история на чужденеца са противоречиви и непоследователни. Установени са противоречия в бежанската история на чужденеца относно датата на напускане на страната си на произход - в интервю с рег. № УП3077/27.02.2008 г. заявява, че е напуснал Ирак през 2005 г., а в следващо интервю с рег. № УП3077/09.07.2012 г. казва, че е напуснал през юли 2007 г. Противоречие има и в твърдението, че е напуснал след смъртта на брат си, а от смъртния акт на брат му става ясно, че той е убит на 24.08.2007 г., което е след заявения месец юли 2007 г. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е трета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В настоящото производство по предоставяне на статут по ЗУБ не само, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същият е законосъобразен. По отношение на представеното пред касационната инстанция писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за проведен разговор между представители на ВКБООН в Ливан и ВКБООН България, съдът счита, че следва да се преценява заедно с всички останали доказателства по делото. Предвид съдържанието на същото само и единствено въз основа на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. В писмото се сочи, че на търсещия закрила е бил признат статут на бежанец по Конвенцията от 1951 г. от Представителството в Ливан, но не става ясно на какво основание, от кога и за какъв период е придобит бежанския статут. Освен това файлът на Али Махмуд е деактивиран през 2008 г., поради което вече е невъзможно да се провери тази информация. Писмото като писмено доказателство съдържа косвени данни за относими по чл. 10 от ЗУБ обстоятелства. Настоящият съд счита, че следва да отбележи, че признатата от ВКБООН закрила очевидно е към период преди 2008 г. и е редно да се направи разграничение между условията към 2008 г., обусловили предоставянето на закрила, и обществено-политическата обстановка към датата на издаване на процесния административния акт. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2012 г., с аргументи относими към 2008 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство от една страна е последващо, а от друга, че е ноторно преустановяването на въоръжения конфликт в Ирак. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, съобразено с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,