Решение № 162 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6121/2007 г.

Решение № 162 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6121/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр.чл. 218а б. "б"ГПК (отм.). "Д" АД гр. С., чрез изпълнителния директор Н обжалва и иска да се отмени Решение № 122 от 30.07.2007 г. по гр.възз.д. № 912/2005 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 263 от 1.08.2005 г. по търг. д. № 46/2005 г. на Старозагорския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 207, ал. 2 КТ. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по см. на чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.)не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменително основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, апелативният съд в правомощието си на въззивна инстанция по жалба на "Д"АД е оставил в сила решението на окръжния съд по отхвърлените искове срещу А. М. и Л. Г., заявени на основание чл. 207, ал. 2 КТ, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице предпоставките на закона за реализиране на гражданската имуществената отговорност по КТ спрямо нито един от ответниците на посоченото правно основание. Искова молба на "Д" АД гр. С. срещу А. С. М. и Л. Г. Г. е заявена след основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 207, ал. 2 КТ и 86 ЗЗД извършена финансова ревизия на търговското дружество от ТУ≥Държавен финансов контрол" за периода 1.01.1995 г. до 31.10.1999 г., която финансова ревизия е приключила с ревизионен акт № Р-1004-00/28.01.2000 г. са констатирани нарушения на финансовата дисциплина и констатирана щета. Търговското дружество е поискало възстановяване на сумата 7 230 лв. от А. С. М., поддържайки, че за времето м.06.1997 г. -м.октомври 1998 година същият, в качеството на изпълнителен директор, без надлежни решение на ОС на дружеството и в нарушение на чл. 44, т. 4 от Устава и чл. 221, ал. 4 ТЗ е получил допълнителни средства за трудово възнаграждение и награди и, че сумата се дължи солидарно с Л. Г., който като главен счетоводител отговаря за събира, съхранява и отчита правилно паричните и материални ценности, ведно със лихви за сумата 2 852 лв., както и възстановяване на сумата 2 962 лв., дължими от Л. Г., който като главен счетоводител, за времето от 6.06.1994 г. до 18.01.1999 г. неоснователно е начислил и изплатил командировъчни- без отчетни документи, както и командировки в по-голям размер за сумата -1 154.45 лв.; неоснователно е изплатил за материали 1 451.90 лв., както и неоснователно е изплатил суми без разходно - оправдателни документи в размер на 355 лв., ведно със лихви за забава 1 171.20 лв. При безспорно установеният по делото факт, че доколкото/ без първични документи по делото/ може да се приеме, че за посочения период от време А. М. е получавал възнаграждения, то това не е било ПРЯКО за сметка на на ищцовото търговско дружество. А. М. е представлявал ЕООД "К", като именно това търговско дружество като юридическо лице е било член на съвета на директорите. Разпоредбата на чл. 207, ал. 2 урежда последиците на някои специални хипотези на неоснователно обогатяване на трети лица в резултат на отчетнически увреждания. Полученото в резултат на непозволено от закона / чл. 55 - 59 ЗЗД/ разместване на имуществени блага между правната сфера на едно лице/ работодател/ и трети лица, който не са в трудово правоотношение с работодателя, но са получили нещо без основание от лице -служител на работодателя, причинил щетата, подлежи на възстановяване по посочения специален ред на КТ. Законодателят урежда реда за ангажиране гражданската отговорност на " третите лица"/ т.е. лица, извън трудовото правоотношение/ да върнат полученото в резултат на отчетническо увреждане, ако- а./ са получили нещо без основание и б. /ако по друг начин са се възползвали от отчетническото увреждане по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ и в./ били са надарени със средства, извлечени от увреждането. Трите хипотези визират задължение за трети лица, който са получили нещо, съответно при начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание или обогатяване за чужда сметка без основание/ чл. 55 - 59 ЗЗД/, като в нито една от хипотезите не може да касае добросъвестно получено трудово възнаграждения/ чл. 271, ал. 1 КТ/, тъй като дори да е нямал право на такова, то не се връща. Този вид специално уредена в КТ имуществена отговорност е пълна имуществена по см. на чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 207, ал. 2 КТ, НО не се касае до имуществена отчетническа отговорност по чл. 207 ал.1, т. 2 КТ Това е отговорността на лицата, които, без да са в трудово правоотношение с ощетения работодател, носят отговорност за вредите реализирано в патримониума на работодателя, настъпи в резултат на отчетническата дейност на лице, което обаче е трудово правоотношение с увредения работодател и изпълнява отчетническа дейност. За да отхвърли заявените срещу А. С. М. и Л. Г. Г. искове, правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност за непозволено увреждане при събраните по делото доказателства и безспорно установените факти. За "исковия" период от време А. М. не е бил член на съвета на директорите на "Д"АД, а е участвал като представител на търговското дружество "К" ЕООД и доколкото има изплатени възнаграждения на търговското дружество, като юридическо лице член на Съвета на директорите, то искът за неправомерно получени суми, изплатени без решение за възнагражденията на член на съвета на директорите, следва да бъде насочен към субекта, който ги е получил - т.е. юридическото лице, а не кум неговия представител. Изводите на въззивния съд в таи насока са законосъобразни и обжалваното решение по отхвърления иск срещу А. М. следва да бъде оставено в сила. Правилен и законосъобразен е извода, че Л. Г., изпълнявал длъжността главен юрисконсулт и като такъв не е изпълнявал отчетническа дейност- т.е. такава, свързана със събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични и материални ценности становеният по делото факт, че Л. Г., изпълнявайки длъжността главен счетоводител и имал контролни функции касаещи изпълнението решения на управителния орган, а не материално - отчетнически, са обосновани и законосъобразни. Главният счетоводител носи имуществена по чл. 23, т. 2 от ЗДФК до размер на онова, с което се е обогатил, пълната имуществена отговорността е по чл. 207, ал. 2 КТ за вреда на работодателя само ако е налице получено без основание от трето лице, на нещо което не му се следва, и то при условията на солидарност. Тежестта на доказване, че наред с контролните функции, главният счетоводител е изпълнявал и отчетническа дейност, е на работодателя, доколкото отговорността се реализира по реда на чл. 207 КТ. В този смисъл доводите по касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила изцяло. С оглед крайния резултат на делото, в тежест на касатора са направените по делото разноски за защита на ответниците пред касационната инстанция, дължими на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), съответно за А. М. в размер на 700 лв. и за Л. Г. за сумата 450 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия