Решение № 5854 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2013 г.

Решение № 5854 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Добринка Димитрова Йорданова в качеството й на законен представител на "Агроленд" ЕООД, гр. Стара Загора срещу решение № 4771 от 12.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 19/2013 г., с което жалбата й срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, в която е отказана оторизация на суми за подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания на площ е отхвърлена. С решението дружеството е осъдено да заплати на ответната страна и направените от него разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени с всички произтичащи от това последици. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния си представител е изпратил писмени бележки, в които се твърди недопустимост на решението, поради недопустимост и на жалбата срещу уведомителното писмо, която е била просрочена. Алтернативно, при невъзприемане на възражението за недопустимост, относно съществото на касационната жалба излага твърдения противни на тези в касационната жалба. Моли, тя да не се уважава, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. и прави същевременно възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на съда за постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че съдът е възприел праните изводи, съдържащи се в заключението на експерта, а извършения контрол от страна на съда по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК е формален и повърхностен. Според прокурора съдът не е направил съвкупна преценка на събраните доказателства и не е обсъдил доводите на страните, както и анализ на относимата правна уредба - чл. 45 ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 1122/2009 и Регламент (ЕО) № 73/2009. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Агроленд" ЕООД е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/2133 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него дружеството е уведомено за оторизирана и изплатена обща субсидия, съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН: 24/200511/65008 и с УРН: 180535, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. В уведомителното писмо е посочено, че дружеството е подало заявление по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като е декларирало за подпомагане 1200, 74 ха. При извършената административна проверка е била установена допустима за подпомагане площ в размер 1170, 39 ха, наддекларирана плащ в размер 30, 35 ха, процент на наддеклариране - 2,59, санкционирана площ 60, 7 ха, съответно оторизирана площ в размер 1109, 69 ха и оторизирана сума в размер 248 589, 79 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Жалбата по тази мярка е била за разликата между поисканата сума и оторизираната в размер на 20 396, 78 лв. Дружеството е подало заявление и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП), като декларираната и установената площ, годна за подпомагане е същата както по СЕПП. Разликата е в размера на оторизираната сума, която е в размер 33 290, 70 лв. на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. Жалбата по тази мярка е била за разликата между поисканата и оторизираната сума, която е в размер на 2 731, 50 лв. Третата мярка, по която дружеството е кандидатствало е Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР 2). По тази мярка "Агроленд" ЕООД е декларирало за подпомагане площ в размер 293, 09 ха. След извършена административна проверка е установена площ допустима за подпомагане в размер 285,86 ха, наддекларирана площ в размер 7, 23 ха, процент на наддеклариране - 2, 53, санкционирана площ в размер 14, 46 ха и оторизирана площ в размер 271,4 ха, на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. Оторизираната сума е в размер 14 807, 36 лв. Разликата между поисканата и оторизираната сума в размер 636,32 лв. е била предмет на жалбата. За изясняване на фактите, послужили за издаване на уведомителното писмо, за които са били необходими специални знания, съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. Въз основа на него съдът е установил, че част от заявените площи за подпомагане са заявени и от друг земеделски производител, като неотстраненото застъпване за жалбоподателя е в размер 7, 96 ха. Наддекларираната площ и по трите мерки за подпомагане съвпада с тази в уведомителното писмо, включително и процентът на наддеклариране. Вещото лице е уточнило в заключението си, след извършени проверки в ДФЗ и МЗХ, че слоя "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2011 г. за площите, заявени за подпомагане от "Агроленд" ЕООД е установен, чрез самолетно заснемане извършено през 2010 г. и теренни проверки, извършени през 2011 г. При така установената фактическа обстановка по спора съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първия довод в касационната жалба относно установената недопустима площ за подпомагане на БЗС 38563-65-1-3 в размер 17, 17 ха. Тази площ като недопустима за подпомагане е установена още при извършената административна проверка при приемане на подадената заявление видно от лист 26 от делото, като дружеството е било уведомено за нея, видно от подписа на представителя на дружеството. Следващият довод в касационната жалба е относно това, че дружеството не е било уведомено за извършената теренна проверка, поради което не му е била дадена възможност да се запознае с резултатите от нея и да защити правата си. Наведеният довод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила е неоснователен. Теренните проверки са извършени от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за интегриране и контрол. Те се извършват по реда на чл. 16 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това твърдението в касационната жалба, че дружеството не е било уведомено за извършването на теренните проверки, което е съществено нарушение на административно производствените правила е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Съдът е установил фактическата обстановка не само от приложеното уведомително писмо, предмет на жалбата, но и чрез заключение на специалист, което не е било оспорено от страните в производството. Заключението е потвърдило фактическите констатации, съдържащи се в уведомителното писмо. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят фактическите констатации, не и оспорил заключението, поради което съдът само е подвел установените факти към приложимото материално право и е извел правените си изводи за законосъобразност на уведомителното писмо. Неоснователно е и последното оплакване в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. С оглед на установеното наддеклариране, част от което е неотстраненото застъпване на заявените площи за подпомагане, а за другата част е установено, че не попада изцяло в слоя "Площи допустими за подпомагане", административният орган е приложил чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 и чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. С оглед на фактическите установявания административният съд е проверил и спазването на законовите изисквания при издаването на уведомителното писмо от административния орган. При проверката не е установил допуснато нарушение на материалния закон, поради което е и отхвърлил жалбата. Наведеният довод в становището на изпълнителния директор на ДФЗ относно недопустимостта на жалбата пред административния съд е неоснователен. Още в началото на обстоятелствената част на жалбата е посочено, че уведомителното писмо е обжалвано пред министъра на земеделието и храните. Посочени са входящите номера, датите и отговора на жалбата. Въпреки, че обжалването е направено чрез ДФЗ, той не е представил доказателства в тази насока. Отделно от това в уведомителното писмо е указано единствено възможността за обжалването му по административен ред, поради което правилно административният съд е приел приложимост на чл. 140, ал. 1 АПК. Поради това подадената жалба не е била недопустима, като просрочена, както правилно е приел и съда. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноските с оглед на изхода на спора не следва да се уважава. Искането в писменото становище на ответната страна по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. "Агроленд" ЕООД ще следва да заплати на ДФЗ поисканите разноски в размер 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение