Решение № 2162 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Витоша- СО против решение 9115/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 3321/ 2024 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, кметът на Район Витоша при СО, не се явява . Представлява се от юриск. Градинаров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно неправилност на обжалваното решение по съображения, изразени устно в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки.Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, М. С. К., не се явява лично. Представлява се от адв.Москов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представени по делото писмени бележки. Моли за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд,трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. С. К. от гр. София мълчаливия отказ на кмета на Район Витоша да предостави административна услуга- заверка на Молба-декларация с вх. РВТ23-МД94-37/28.07.2023г. за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху шест недвижими имота, находящи се в землището на [населено място], подробно индивидуализирани с идентификатори по КК и КР, площ и граници в молбата-декларация и е върнал преписката на административния орган за заверка на същата молба- декларация в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел на първо място наличието на формиран мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга,подлежащ на обжалване,а на следващо място е приел незаконосъобразност на същия, доколкото и към момента на приключване на устните състезания административният орган не е изпълнил задълженията си по закон да удостовери поисканите в молбата декларация обстоятелства дали имотът, за който се подава молбата декларация, е общински /т.е. съставен ли е акт за общинска собственост, съответно общински е ,но по силата на закона не подлежи на актуване/, а ако не е - на чие име е записан в разписния лист и кои свидетели ще бъдат разпитани. Съдът е приел за неоснователни развитите от ответника доводи за липса на формиран мълчалив отказ поради това, че молителят не бил отстранил в срок съобщените му нередовности на молбата декларация- от една страна, а от друга тъй като до датата на предявяване на жалбата административният орган не бил бездействал, а продължавал с проверката относно статута на заявените имоти. АССГ е заключил, че с представянето на още 5 бр. молби декларации и комбинирани скици за процесните имоти М. К. е отстранил констатираните от длъжностните лица при район Витоша СО нередовности, поради което от 21.02.2024г. за кмета на района тече срокът за заверка на молбите-декларации. Съдът е приел , че другите указания, дадени на молителя - за доказване на собственост , владение и наследяване , са ирелавантни за извършване на услугата, поради което не следва да се изпълняват. Обстоятелството, че включително към датата на приключване на съдебните прения по делото административният орган не е извършил административната услуга, указва на липсата на твърдяната от него продължаваща проверка на статута на имотите. За да обоснове незаконосъобразността на мълчаливия отказ на кмета на район Витоша, съдът е изложил следните съображения: Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК по издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Административният орган е длъжен да завери подадена до него молба декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката,без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. По отношение заверката на молбата-декларация законодателят е предоставил на кмета на района или общината само удостоверителни функции, които той в условията на обвързана компетентност е длъжен да упражни, доколкото, ако откаже заверката, неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя. Кметът на района или общината не може да откаже да удостовери исканите обстоятелства, а още по-малко да откаже със съображения, че имотите са общинска собственост. Административният орган е в правото си да отрази всички правно значими според него обстоятелства в т.ч. че имотите са общинска собственост, както и да отбележи всички други обстоятелства, които счита ,че са от значение за статута им, но няма правомощието да откаже извършването на административната услуга. Отказът на органа да завери молбата декларация противоречи на основни принципи в административния процес, визирани в разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от АПК. По горните съображения АССГ е отменил мълчаливия отказ за заверка на молбата декларация и е върнал преписката на административния орган със задължението да извърши услугата в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на Закона за общинската собственост, определящ кои имоти съставляват публична общинска собственост. С отказа да извърши поисканата от жалбоподателя административна услуга заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, административният орган, на когото единствено е вменено задължението за извършването й, превратно е упражнил правомощията си, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения, че по силата на закона и действащата Наредба за общинската собственост служба Общинска собственост е длъжна да провери дали при справката за заявените в молбата декларация имоти не се установява застрашаване правата на трети лица, като при наличието на такава опасност административният орган можело да откаже справката. Цитираната разпоредба на чл.34, ал.6 от общинската наредба противоречи на разпоредба от по-висок ранг тази на чл.587 от ГПК, уреждаща охранителното производство за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, поради което с оглед разпоредбата на чл.15 от ЗНА не следва да се прилага. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентността на гражданския съд, а не на общинската администрация. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имотите, административният орган е длъжен да завери молбата-декларация. В нея компетентният общински орган може да удостовери всички правно значими според него факти и обстоятелства, включително и конкуренцията на права, които ще се преценяват от нотариуса, но не може да откаже заверката на молбата-декларация поради констатираната от него конкуренция на права. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че приложимата разпоредба в случая не била тази на чл.587 от ГПК, а разпоредбата на чл.62, ал.4 от ЗОС. Заверката на молбата-декларация за обстоятелствена проверка от общинските органи в частта й има ли или не издаден акт за общинска собственост за заявения имот всъщност съставлява един от удостоверителните документи по чл.62, ал.4 от ЗОС, поради което не съществува колизия межди двете законови норми. Представените за първи път от касатора в касационното производство писмени доказателства са неотносими към предмета на спора по следните съображения: същите носят дата, следваща формирания мълчалив отказ и подаване на жалбата срещу него, поради което не могат да се отразят на законосъобразността му по смисъла на чл.142 от АПК, а от друга страна разпоредбата на чл.220 от АПК забранява нови фактически установявания в касационното производство. По изложените съображения не са налице твърдените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от ответника по касация искане, както и представените по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.01.2025 г., на М. С. К. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в размер на 550 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд , трето отделение,