Решение № 369 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министърът на правосъдието чрез процесуален представител срещу решение 6768 от 14.11.2022 г., постановено по административно дело 6499/2022 г. от Административен съд София-Град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 355/22.07.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че министърът на правосъдието на Република България е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по Глава втора, Раздел I Защита при упражняване правото на труд по чл. 14, по отношение на М. Георгиев и на основание чл. 65, т. 1 във вр. с 47, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр на същия дава задължително предписание в три месечен срок да изравни заплатите на старши юрисконсулт по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС (със статут по ЗМВР) и старши юрисконсулт по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС (със статут по ЗДСл). По наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението на АССГ се иска отмяната му като незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация чрез процесуален представител в представено писмено становище оспорва същата, като излага доводи за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо. Ответникът по касационната жалба М. Георгиев в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма и от компетентния съд, а разгледано по същество е правилно като краен резултат. Производството пред КЗД е образувано по жалба на М. Георгиев на длъжност [заличен текст] към Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) при министъра на правосъдието, считано от 06.08.2020 г. В жалбата си до КЗД, Георгиев иска да се установи налице ли е дискриминация по признак по чл. 4, ал. 1 последна хипотеза от ЗЗДискр., а именно дискриминация основана на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна, както и дискриминация по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Със заповед ЧР-05-295/02.09.2020 г. на Министъра на правосъдието са утвърдени нови вътрешни правила за работната заплата за служителите в Главна дирекция Изпълнение на наказанията и териториалните служби, с което държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС (тези със статут на по ЗМВР) и служителите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (тези със статут по КТ ) получили 28 % увеличение на трудовите си възнаграждения, а държавните служители по §79 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС и държавните служители от Централно управление на ГДИН 23 %. Георгиев счита, че дискриминацията спрямо него се изразява в поставянето му в неблагоприятно положение, като заемащ длъжност [длъжност] в териториална служба на ГДИН, служител от категорията по чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, в сравнение със заемащите длъжността Старши юрисконсулт в териториалните служби на ГДИН, служители по §79 на ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, тъй като втората категория служители получават увеличение на трудовото възнаграждение по силата и в изпълнение на Постановление 240/31.08.2020 г. на Министерски съвет. Започната е процедура по чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр. и се предоставя възможност на страните да се запознаят със събраните материали. На основание чл. 60, ал. 1 ЗЗДискр е изготвен доклад - заключение от докладчика. В хода на административното производство е представен доклад на Инспектората към Министерство на правосъдието, с който се дава препоръка на ръководството на ГДИН за предприемане на действия по премахване на разликата във възнагражденията на служителите назначени по ЗМВР и тези по ЗДСл. Последвало е издаване на оспореното пред АССГ решение 355 от 22.06.2022г. на КЗД. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Правилно АССГ сочи, че ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Органът е отразил единствено, че М. Георгиев е финансово дискриминиран поради служебния му статут, като е отразил, че се каса за защитен признак по чл. 4, ал. 1, хипотеза последна ЗЗДискр., като е извършено нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр, уреждащ защита при упражняване правото на труд. Обосновано съдът е приел, че причината за неувеличаването на трудовото възнаграждение се дължи на това, че Георгиев заема длъжност [длъжност] по чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗДСл. Именно заеманата длъжност и по- конкретно статутът ѝ, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗИНЗС - по ЗДСл. е причината поради, която министърът на правосъдието не е увеличил основното месечно възнаграждение. Допуснат е различен подход спрямо двете категории служители при подготвяне на процедурата за увеличение на заплатите, като резултатът е бил неполучаване на възнаграждение от страна на служителите Старши юрисконсулт по чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, макар да изпълняват в пълен обем задълженията, каквито имат и служителите, заемащи същата длъжност, но по чл. 19, ал.1, т.1 ЗИНС. Остава недоказано и необосновано от страна на министъра на правосъдието, че различното третиране на служителите се дължи на обективни факти, които го налагат. Настоящия съдебен състав споделя извода на съда, че решението на КЗД е правилно и мотивирано. Административният орган подробно е изложил мотиви, относно това, че щом двете групи служители извършват една и съща дейност и са натоварени с едни и същи по вид задължения и отговорности, то безспорно е проява на дискриминация едната група да получава по високо трудово възнаграждение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт, макар и оставен в сила като правилен е постановен в нарушение на чл. 65, т. 2 ЗЗДискр., тъй като органът не е посочил засегнатото лице, но този пропуск не представлява съществено нарушение, което би довело до отмяна на акта на КЗД. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на АССГ, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но предвид посоченото по-горе следва да бъде постановено и връщане на преписката на административния орган за допълване на постановеното решение по реда на чл. 62 . КЗД следва изпълни разпоредбите на чл. 65, т. 2 ЗЗДискр. (установява нарушителя и засегнатото лице). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение