Решение № 3639 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2015 г.

Решение № 3639 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Йордан Йочев Маринов от гр. Плевен чрез пълномощника му адв. А. Киров срещу решение № 65 от 23.02.2015 г., постановено по адм. д. № 767/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ като основателни и доказани. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Киров, който поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на съдебното решение с произтичащите от това правни последици по съображения, изложени в жалбата и устно от него в хода по същество. Ответникът, Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Ламбев е депозирано писмено становище за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил изцяло предявените от Йордан Йочев Маринов от с. Пелишат, област Плевен обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ДФЗ за изплащане на обезщетение за вреди, претърпени в периода 1.07.2011 г. -4.09.2014 г. и причинени му от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт- Уведомително писмо изх. № 02-0150-6500/3292/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана оторизация и изплащане на финансово подпомагане по СЕПП за заявена сума от 33 028.99 лв, както следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 327,69 лв и лихва върху същата сума в размер на 8 433,17 лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. За да отхвърли исковете, Административен съд - Плевен, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че същите са изцяло неоснователни, тъй като ищецът, въпреки че е бил длъжен, не е провел вмененото му от закона главно и пълно доказване на исковите си претенции. Административният съд, след подробен анализ на законовите предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че Йордан Маринов не е доказал както реалното настъпване на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално причинените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от който същите се претендират. АС-Плевен е заключил, че не се доказва настъпването на претендираните имуществени вреди - претърпени загуби във вид на неучастие в последващи търгове за наемане на пасища и опасност от прекратяване на дейността по отглеждане на животни. На първо място - с отмяната от съда на незаконосъобразния административен е постановено връщане на преписката на административния орган- т. е. въпросът не е решен по същество, поради което ищецът не може да претендира вреди от него . Отделно от това, предвид представените по делото доказателства, в изпълнение на указанията на съда при отмяната на уведомителното писмо, от което се претендират вредите, е постановено второ уведомително писмо от 9.10.2014 г. /л. 59 по делото/, с което на ищеца е оторизирана за изплащане и реално е заплатена сума в размер на 26 327,69 лв за кампания 2010 г. В резултат на горните обстоятелства АС-Плевен е приел, че ищецът не е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Административният съд е заключил, че не е налице и причинно-следствена връзка между евентуално претендираните имуществени вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират същите. Съдът е приел за недоказана и претенцията на Маринов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Представената етапна епикриза удостоверява, че ищецът страда от хипертонична болест на сърцето, неинсулинов захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия и др., като отразения в епикризата период е 29.08.2011 г. -13.11.2014 г. Липсват данни за твърдяното от ищеца "влошаване" на здравословното му състояние след 1.07.2011 г., тъй като липсват данни за здравния му статус преди тази дата. Не може да се приеме, че хипертоничната болест на сърцето и неинсулиновия диабет с усложненията са настъпили именно в резултат на издаденото на 2.10.2011 уведомително писмо, тъй като според съда, дори тези заболявания да са диагностицирани в процесния период, житейски логично е те да са възникнали и да са били факт преди датата на установяването им- т. е. липсват доказателства, че същите са в причинно-следствена връзка именно с отменения като незаконосъобразен административен акт. АС-Плевен е стигнал до извода, че нито реалното настъпване на неимуществените вреди, нито обстоятелството, че същите са настъпили вследствие на отмененото уведомително писмо се установяват от показанията на разпитаните двама свидетели, които само характеризират Маринов като спокоен човек, който през 2011 г. е бил по-нервен и притеснен в резултат на проблеми с ДФЗ. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице реално настъпили за ищеца имуществени вреди от рода на твърдените, защото с отмяната на незаконосъобразния административен акт преписката не е решена по същество, а е върната за ново разглеждане от административния орган, при което ново разглеждане Изпълнителният директор на ДФЗ, съобразявайки се с мотивите на съдилищата, е постановил второ УП от 9.10.2014 г., с което от претендираната за подпомагане за кампания 2010 г. сума от 33 028.99 лв на ищеца е оторизирана и реално заплатена сума в размер 26 327.69 лв. - т. е. претенцията за имуществени вреди от 26 327 е неоснователна, тъй като не е налице настъпила за ищеца вреда в размер на тази сума. Обосновано съдът е заключил, че ищецът не ангажира каквито и да било доказателства за настъпили имуществени вреди - претърпени загуби от неучастие в последващи търгове по наемане на пасища и опасност от прекратяване на дейността му като земеделски производител поради неплащане на подпомагането от ДФЗ. Настоящата касационна инстанция споделя и извода на административния съд за липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претенцията за имуществени вреди и акта, от който те се претендират. Обосновано първостепенният съдът е стигнал до извода за недоказаност на реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди. Базирайки се на показанията на двамата разпитани свидетели, правилно съдът е ценил същите като такива с липсваща конкретика и недоказващи влошаване здравословното състояние на ищеца именно в резултат на отмененото като незаконосъобразно уведомително писмо. Правилно като недостатъчно доказателство в тази насока е обсъдена и представената по делото етапна епикриза, която също не установява влошено здравословно състояние в непосредствена причинно- следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, доколкото в същата липсват данни за здравословния статус на Маринов преди началната дата на исковия период - 1.07.2011 г. Наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт не обуславя непременно основателност на претенцията за обезщетение за претърпени от акта вреди. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване както на реалното настъпване на такива вреди, така и на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения административен акт. Доколкото в случая недоказани остават както вредите, така и причинно-следствената връзка между тях и отмененото УП, правилно АС- Плевен е отхвърлил изцяло иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици. По развитите по-горе съображения, както и при осъществената от касационната инстанция служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение