Решение № 2111 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх. 656/15.01.2025г. за допълване на влязло в сила съдебно решение 13652 от 16.12.2024г., постановено от Върховния административен съд, по адм. д. 7679/2024г. Искането е предявено от "Стегал 1" ООД, чрез упълномощен адвокат П. Киряков, и в него се твърди, че съдът е бил сезиран с искане за изменение на оспорения административен акт - РФК 02/311/00731/3/01/04/02, изх. 01-2600/6528#17 от 01.11.2022 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, тъй като в наложената финансова корекция са включени и средствата от националния бюджет - 77560,83 лв. Искателят претендира допълване на съдебното решение, защото касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по искането за изменение на процесното РФК или алтернативно - делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за допълване на решение 3584 от 10.05.2024 г., постановено от Административен съд Бургас, XII състав, по адм.д. 160/2023 г. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по искането за допълване. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането на "Стегал 1" ООД за допустимо - подадено в преклузивния срок, визиран в чл. 176, ал. 1 АПК, от надлежна страна в касационния процес. Разгледано по същество искането е неоснователно. С влязлото в сила решение 13652 от 16.12.2024г., постановено от Върховния административен съд, по адм. д. 7679/2024г., е оставено в сила решение 3584 от 10.05.2024 г., постановено от Административен съд Бургас, XII състав, по адм. д. 160/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Стегал 1 ООД против решение 02/311/00731/3/01/04/02, изх. 01-2600/6528#17 от 01.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл.20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-20013 г./ и чл.70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление на дружеството е определена финансова корекция в размер на 370 766,98 лева, както и Стегал 1 ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие, сума в размер 500 лева, представляваща разноски по делото. Настоящият съдебен състав констатира, че петитумът на касационната жалба е формулиран по следния начин: "Като имате предвид всичко изложено, молим да отмените/прогласите нищожността на Решение 3584/10.05.2024 г., постановено по адм.д. 160/2023 г., по описа на Административен съд Бургас, XII състав, както и да отмените/прогласите нищожността на потвърдения от първата инстанция Акт за установяване на публично държавно вземане 02/311/0731/3/01/04/01 от 20.07.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, въз основа на който в полза на представляваното от мен дружество е определено задължение в размер на 370 766, 98 лв." Следователно в искането, с което е сезиран касационният съд не е включена твърдяната от искателя претенция за изменение размера на наложената финансова корекция с процесното РФК 02/311/00731/3/01/04/02, изх. 01-2600/6528#17 от 01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. По отношение на оплакването на касатора срещу включването на средствата, получени от националния бюджет в общата сума, подлежаща на възстановяване, такова наистина е вписано в касационната жалба, но по него касационният съдебен състав не е дължал произнасяне. Това е така, защото предмет на съдебната проверка в касационното производство не е законосъобразността на административния акт, а валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение. Ето защо касационният съд не се произнася по отношение на твърдените от жалбоподателя пороци на РФК, а разглежда само възраженията и касационните основания, които са относими към първоинстанционното съдебно решение. В обжалваното решение 3584 от 10.05.2024 г., постановено от Административен съд Бургас, не се съдържа обсъждане каква част от получената сума от ползвателя на помощта е от националния бюджет и дали тя подлежи финансова корекция. Поради това и предвид забраната за фактически установявания, регламентирана в императивната норма на чл. 220 АПК, е недопустимо за първи път в касационното решение да се изследва този въпрос и да се излагат правни изводи по него. Ако касаторът е считал, че първоинстанционният съд, пред който се разрешава спорът по фактите, е трябвало да се произнесе по посоченото твърдение, е следвало да поиска от първостепенния съд допълване на обжалваното първоинстанционно решение в законния срок по чл. 176 АПК, но това не е сторено, поради което този въпрос вече е преклудиран. Без основание е алтернативно формулираното искане от пълномощника на "Стегал 1" ООД за връщане делото на Административен съд - Бургас, тъй като този съд вече е постановил влязъл в сила съдебен акт, който е оставен в сила с решение 13652 от 16.12.2024г., постановено от Върховния административен съд, по адм. д. 7679/2024г. На основание на горното и на чл. 176 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,