Решение № 11038 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2017 г.

Решение № 11038 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния й представител Р. Димитрова, за допълване на решение № 4593 от 27.03.2019 г., постановено по адм. д. № 12991/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение. Поддържа се, че в цитираното решение не се съдържат допълнителни указания до кадровия орган по тълкуването и прилагането на закона, с оглед приложението на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което се иска съдебният акт да бъде допълнен в посочения смисъл. Насрещната страна в настоящото производство - Г. Стойчева, изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил, надлежно уведомена и призована при условията на чл. 176, ал. 2 АПК, не е взела отношение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за процесуално допустимо, но разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: Производството по делото е било образувано по жалба на Г. Стойчева – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил срещу решение по т. 1. 4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г., с което е оставена без уважение молбата й за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ във Върховен административен съд, поради липса на освободена длъжност. В съдебното решение, чието допълване се иска, са изложени подробни мотиви, че жалбоподателката е участник в конкурсната процедура за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на осем свободни длъжности за "съдия" във Върховен административен съд, обявен с решение по т. 12.1.1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.02.2016 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 5.04.2016 г. Новата ал. 6 на чл. 193 ЗСВ намира приложение само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текстът "предходната конкурсна процедура", употребен в чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Статуирайки в пределите на оспорения административен акт (мотиви и разпоредителна част), съставът на Върховния административен съд е приел, че кадровият орган е нарушил материалния закон, тъй като неговото решение е взето при разширително тълкуване и прилагане на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Ето защо, със съдебния акт, чието допълване се иска, е отменил решение по т. 1. 4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на Г. Стойчева – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил, за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ във Върховен административен съд, поради липса на освободена длъжност. Казаното означава, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване. В мотивите към решение № 4593 от 27.03.2019 г., постановено по адм. д. № 12991/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, са изложени подробни съображения относно приложението на материалния закон, към които няма какво да бъде добавено. Задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, не се съдържат в диспозитива на решението. В тази връзка са текстовете на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи съдържанието на решението. В случая е съвсем ясно какво е постановил съдът, видно от диспозитива на съдебния акт. След като по делото е прието, че случаят на Г. Стойчева не попада в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, то настоящият състав не е бил длъжен да връща преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Правомощията на кадровия орган да се произнесе по подадената от жалбоподателката молба вх. № ВСС-4824 от 4.04.2017 г. произтичат от чл. 30, ал. 5, т. 1 и 9, и от чл. 193 от Закона за съдебната власт, а не от връщането на преписката. По изложените съображения се приема, че подаденото искане по чл. 176, ал. 1 АПК не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,