Решение № 51 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2017 г.

Решение № 51 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производство по чл. 247 и чл. 250 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 270/21.11.2018 г. е оставена без уважение молбата на Н. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № V-18/09.03.2017 г. по гр. д. № 1047/2016 г., с което е потвърдено решение на Поморийски районен съд от 07.03.2016 г. по гр. д. № 531/2015 г. С молба вх. № 337/14.01.2019 г. пълномощник на молителя Н. е поискал да бъдат отстранени очевидни фактически грешки в решение № 270/21.11.2018 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о., състоящи се в непроизнасяне по искането за отмяна на влязъл в сила акт по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; неправилно обсъждане на поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; неотчитане на факта, че по действащия ГПК касационното производство е факултативно; необсъждане на новооткрити и нововъзникнали обстоятелства след постановяване на определение по гр. д. № 3588/2017 г., ІV г. о., ВКС; поставено изискване активните мероприятия на разузнавателни служби и мафиотски структури да бъде установено с влязла в сила присъда. С молба вх. № 338/14.01.2019 г. от пълномощник на молителя Н. се претендира и допълване на същия съдебния акт (решение № 270/21.11.2018 г., постановено по настоящето дело), защото съдържа произнасяне само по наличието на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В искането за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № V-18/09.03.2017 г. по гр. д. № 1047/2016 г., с което е потвърдено решение на Поморийски районен съд от 07.03.2016 г. по гр. д. № 531/2015 г., молителят е заявил и основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – поради лишаването му от възможност да участва в съдебно заседание. Счита, че в решението си от 21.11.2018 г. съставът на ВКС не се е произнесъл по наличието на това основание и моли този акт да бъде допълнен, като влязлото в сила решение бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът намира молбите за допустими, но разгледани по същество, те са неоснователни. Очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт има тогава, когато формираната правораздавателна воля е неточно отразена в диспозитива му. При постановяване на решението от 21.11.2018 г. такова неточно отразяване не е налице, тъй като диспозитивът за отхвърляне на молбата съответства на изложената в мотивите правораздавателна воля, че не са налице твърдяните основания за отмяна на влязло в сила решение – нито по т. 1, нито по т. 5 на ал. 1 на чл. 303 ГПК. Не съставлява явна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК неправилното (според молителя) обсъждане на поддържаните отменителни основания, необсъждането на обстоятелства и непроизнасяне по доводи или неправилното изискване твърденията му за извършени престъпления да бъдат установени с влязла в сила присъда. Това са доводи за процесуални нарушения, които не могат да имат значение в производство по чл. 247 ГПК, а само в производство за инстанционен контрол, когато процесуалният закон предвижда такъв. В случая постановеното решение, с което се отхвърля молбата за отмяна, е необжалваемо, а очевидна фактическа грешка при постановяването му не е налице. Допълване на решението също не може да бъде постановено, тъй като то съдържа произнасяне по целия заявен правен спор. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е съществуването на правото да бъде отменено влязло в сила решение въз основа нови обстоятелства от значение за делото или поради това, че страната е била лишена от възможност да участва в делото в резултат на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда. С решението касационният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, като е намерил, че правото на отмяна не е възникнало и е отхвърлил молбата изцяло. Пълномощникът на молителя не е изложил твърдения, че молбата е отхвърлена частично, изложени са единствено твърдения, че съдът не е взел предвид доводите му за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това са доводи за порок в мотивите, въз основа на които молбата му за отмяна е оставена без уважение, а не за липса на произнасяне по част от спорния предмет. Те могат да имат значение в производство за инстанционен контрол, когато процесуалният закон предвижда такъв, но не и в производство по чл. 250 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд