Решение № 9111 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Екселор Холдинг Груп АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша , ул. Околовръстен път 36, ет. 3, Бизнес сграда Перла парк , чрез процесуалния представител адв. Л. Стойчев, срещу решение 744 от 01.02.2024г., постановено по адм. дело 3845/2022г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.2в от ЗОДОВ. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като необоснован и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на предявената пред административния съд искова молба по отношение на основанието по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ответникът Дирекция Управление на собствеността и социалните дейности МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Цветанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на поисканите от насрещната страна разноски. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба, уточнена с молба, подадена от Екселор Холдинг Груп срещу Дирекция Управление на собствеността и социалните дейности МВР, с която се претендира обезщетение за вреди и пропуснати ползи в размер на 995 166.45 лв. за периода от 26.04.2021г. до 26.08.2021г., във връзка с актове на Дирекция Управление на собствеността и социалните дейности МВР в качеството му на възложител по ЗОП, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при условия на евентуалност по чл.2в от ЗОДОВ. След изясняване на относимите към правния спор факти въз основа на събраните по делото доказателства, с атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените в исковата молба искове с основание по чл.1, ал. 1 и по чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е осъдил Екселор Холдинг Груп АД да заплати на ответната страна сторените от тях разноски в производството по делото. За да достигне до този правен резултат по отношение на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ административният съд е изложил мотиви, че не са налице вторатарата и третата задължителна, предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на ДУССД МВР по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е посочил, че твърдените от ищеца вреди са под формата на пропуснати ползи в размер на предвижданата търговска печалба при възлагане на поръчката разликата между получената от производителя на предлаганите изделия оферта и предложената от Екселор Холзинг Груп ЕООД крайна цена за изпълнение на поръчката, като ищецът посочва тази разлика 995 166, 45 лв., а вещото лице я изчислява на 963 621, 26 лв. Съгласно изложените в исковата молба, твърдения за вреди, представляващи пропуснати ползи, същите са вследствие на отменените решения с номера: 5785опр-158/31.10.2019 г. и 5785опр-85/26.05.2020 г. на директора на ДУССД към МВР, като аргументи за наличието на причинно-следствена връзка между отменените актове и пропуснатите ползи на ищеца се състоят в това, че поради двукратната нужда от удължаване на срока на офертата, минало достатъчно време, през което единият от двамата участници оттеглил офертата си, което предоставило възможност на възложителя да прекрати процедурата по обществената поръчка, от която ищецът със сигурност би се обогатил при възлагане. Именно неосъщественото увеличаване на имуществото му посочва като пропусната полза от отменените актове на възложителя. По така изложените твърдения, съдът аргументирано е посочил, че при формулиране на исканията са смесени отделни факти от процедурата, от които се твърдят пропуснати ползи. А по отношение на въпроса доколко с двете отменени решения на възложителя за отстраняване на дружеството от участие в поръчката е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез реализиране на търговска печалба при възлагане на поръчката, съдът е отговорил отрицателно, тъй като такава не е доказана. По отношение на третата предпоставка наличие на пряко причинно-следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразния административен акт, съдът сочи, че същата е останала недоказана, а от там, установената липса на два от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е довела до неоснователност на иска. По отношение на иска по чл. 2в от ЗОДОВ, съдът след като е съобразил установената фактическа обстановка, становища на страните и събрани доказателства е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл.2в от ЗОДОВ. За да е налице първата предпоставка следва да е нарушена правна норма на съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на частноправните субекти. Втората предпоставка изисква нормата на правото на ЕС да е нарушена и нарушението да е достатъчно съществено. В случая, съдът е приел, че соченото от ищеца нарушение е във връзка с двете решения за отстраняването му, като възложителят няколкократно е поставил участника в по неблагоприятноположение от другия участник в процедурата - АйЕсДи БГ ЕООД. Съдът е приел, че соченото нарушение в издадените решения не може да бъде подведено като нарушение на принципите на чл. 18, ал. 1 от Директива 2014/24/ЕС, а представлява нарушение на ЗОП. В последствие с отмяната на посочените решения, дружеството е продължило участието си в процедурата, поради което отпада и съществеността на нарушението в тези актове, за целите на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ. След тези решения възложителят е третирал и двамата участници равнопоставено, и на двамата участници са изпратени покани за удължаване на валидността на офертите и двамата са валидирали участието си в процедурата. След като единия от участниците е оттеглил офертата си, се стигнало до съответното прекратяване на процедурата. Съдът е споделил твърдението на ответната страна, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че процедурата е прекратена умишлено от възложителя. Приел, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата по обособена позиция 2 след оттегляне на офертата на другия участник е мотивирано с чл. 110, ал.2 от ЗОП, тъй като е допуснат до класиране само един кандидат и е налице невъзможност за избор на икономически най-изгодното предложение. Административния съд е приел, че възложителя е упражнил оперативната си самостоятелност да прекрати поръчката при наличие на само един участник не разкрива дискриминационен подход спрямо дружеството и в същото време не е в несъответствие с изискването да не се ограничава конкуренцията. По довода на дружеството, че впоследствие е обявена, проведена и възложена на другия участник нова обществена поръчка съда е приел, че не е предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд е установил, че не е налице и третия елемент, а именно наличието на причинно - следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправния субект вреда. Следователно поради установена липса на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ е довела до неоснователност на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен, пълен и подробен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Първостепенният съд е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, в съответствие с приложимата правна уредба, а направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Исковете са били предявени за обезщетяване на вреди на дружеството и пропуснати ползи в размер на 995 166.45 лева за периода от 36.04.2021г. до 26.08.2021г., във връзка с актове на ДУССД към МВР в качеството му на възложител по реда на ЗОП, на основание чл.1, ал.1 и чл. 2в от ЗОДОВ. Твърдените вреди, представляват пропуснати ползи, вследствие на отменени решение на възложителя, като доводите за наличие на причинно - следствената връзка между отменените актове и пропуснатите ползи се състоят в това, че поради двукратно удължаване на срока на офертата е минало време, през което единия от двамата участници е оттеглил офертата си, което е довело до обстоятелството възложителя да прекрати процедурата по обществената поръчка, от която дружеството би се обогатил при възлагане. Исковата защита по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Във фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват елементите - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия, и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите от посочения фактически състав, отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се ангажира. С разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ се урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Кумулацията от три условия се реализира когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника не може да бъде реализирана. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че въпреки наличието на първата законова предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ - отменени като незаконосъобразни два административни акта на ответника, за отстраняване на Екселор Холдинг Груп , не са налице останалите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Напълно споделени от настоящата касационна инстанция са изводите на административния съд, че ищецът смесва отделни факти от процедурата с цел да обоснове исковата си претенция, в това число, че вредите, представляващи пропуснати ползи са в следствие на отменени решение на възложителя, а причинно - следствената връзка между тези два отменени акта и пропуснатите ползи са поради двукратно удължаване на срока на офертите, от което е минало време и единия от двамата участници е оттеглил офертата си, обстоятелство довело до прекратяване на възлагателната процедура от страна възложителя. В случая, след отмяната на решенията, с които Екселор Холдинг Груп е бил отстранен от участие процедурата е продължила. Обществената поръчка не е възложена на ищеца поради решение за прекратяване на същата. В решението си възложителя е посочил, че прекратява на основание чл. 110, ал.1, т.2 от ЗОП процедура по възлагане на обществена поръчка по обособена позиция 1 Доставка на еднозаряден електропреносен прибор и специализиран USB кабел за сваляне на информация , тъй като подадените две оферти са неподходящи и на основание чл. 110, ал.2, т. 2 от ЗОП прекратява процедурата по възлагане на обществената поръчка по обособена позиция 2 Доставка на двузаряден електропреносен прибор и специализиран USB кабел за сваляне на информация , поради допуснат до класиране само един участник, възложителя е приел, че липсва реална конкуренция и не е налице възможност за сравняване на офертата в конкурентна среда. Така постановеното решение не е отменено, съобразно влязло в сила решение на КЗК. В случая за да е налице вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, то следва резултатът, който ищецът е целял да постигне, да е сигурен. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на засегнатото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт. Исковата претенция в случая, както по-горе се посочи е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи изразяващи се в нереализирана печалба от несключването на договор за обществена поръчка поради два отменени предходни акта. Съобразно доказателствата по делото е видно, че в нито един момент от процедурата не е имало краен акт на възложителя, с който Екселор Холдинг Груп да бъде определен за изпълнител, и от който да се формират правни очаквания у ищеца, че ще последва сключването на договор. От така изложеното правилно е прието от съда, че е останало недоказана сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез реализиране на търговска печалба при възлагане на поръчката, вследствие на двете отменени решения на възложителя за отстраняване на ищеца от участие в поръчката от една страна, а от друга, сключването на договор, при което би се реализирала печалба, е опосредено от последващи действия и условия, след продължаване на участието на ищеца след двете отменени решение на възложителя. Правилно е прието от съда, че несигурността в пропускането на ползата от възлагане на поръчката идва и от недоказаност на третия елемент на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в това число причинно-следствената връзка между вредата и незаконосъобразния административен акт, тъй като връзката между двете отменени решения на възложителя и несключването на договора с ищеца, поради прекратяване на обществената поръчка се прекъсва с оттеглянето на оферта от страна на втория участник в процедурата и с решението за прекратяване. Изложените от съда мотиви относно неоснователността на иска се споделят изцяло от касационната инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях. По отношение на разгледания при условия на евентуалност иск за обезщетение по реда на чл.2в от ЗОДОВ за причинени вреди от нарушение на чл. 18, ал.1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014г. на обществени поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, на принципите за равенство, недискриминация, прозрачност и порпорционалност, визирани в нормата и на чл. 42 §2 от Директива 2014/24,правилно административният съд е установил, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл.2в от ЗОДОВ. Изложените от съда мотиви относно неоснователността на иска се споделят изцяло от касационната инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях. По изложените съображения съставът счита, че оспореният съдебен акт е правилен и при липсата на установени други касационни основания по чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателни се явяват своевременно заявените претенции на процесуалните представители на ответника за присъждане на разноски. При това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. По тези мотиви и липсата на установени пороци на оспорения акт, атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,