Решение № 2046 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2012 г.
ВАСII отделение12.02.2013 г.докладчик Светлана Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.07.2012 г. по адм. д. № 3919/2011 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2046 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 23.07.2012 г. по адм. д. № 3919/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Лиляна Георгиева Христова срещу заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър по отношение на ПИ с идентификатор 11394.1798.1531. Решението се обжалва с касационна жалба от Лиляна Георгиева Христова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед е одобрена кадастрална карта и регистър на с. Владая и други райони на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Имотът на жалбоподателката е нанесен с идентификатор 11394.1798.1531. с площ 652 кв. м. Жалбоподателката Христова е оспорила заповедта за собствения си имот по отношение на неговата площ, която по документ за собственост била 670 кв. м. Административен съд София - град е приел заповедта в оспорената част за законосъобразна, съобразена с изискванията на чл. 41 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Имотът на жалбоподателката е нанесен в кадастралната карта с граници, материализирани на място, съгласно приоритетите, установени с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. в редакцията към момента на издаване на заповедта. Жалбоподателката Христова не е поставила на място обозначителни знаци по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с които да ограничи имота си по площ съгласно документа за собственост. Това е задължително тогава, когато има налице различие, в случая по отношение на площта на имота такава, каквато е на място и посочената в документа за собственост. При неизпълнение на това задължение от собственика, имотът е нанесен съобразно правилата на чл. 41 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. - по материализирани граници. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,