Решение № 10815 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15482/2012 г.

Решение № 10815 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15482/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 2687 от 02.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1585/2012 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № 081103372/15.12.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 88/27.03.2012 г. на изпл. дл. директор дирекция "ОУИ" - Варна, с който на Кирил Петров Жендов с ЕТ "Ренесанс-КПДТ - Кирил Жендов" за ревизираните периоди 01.10.2010 г.-31.10.2010 г. и 01.11.2010 г.-30.11.2010 г. са определени данъчни задължения ДДС по ЗДДС в размер на 396321,10 лева и лихва за забава към 15.12.2011 г. в размер на 43 556,13 лева. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 11 546,40 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - ЕТ Ренесанс-КПДТ - Кирил Жендов чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Подробни съображения са изложени в писмени бележки и са поддържани и в съдебното заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Спорен пред съда е бил въпросът относно наличието или не на вътреобщностни доставки през октомври и ноември 2010 г. с клиент "Nando Beta" S. R. L. VIN RO 16395349 и с предмет на доставките - царевица и рапица. Приходният орган е поддържал тезата, развита в РА и решението на решаващия орган, че не са налице ВОД, тъй като получателят на доставките не е регистрирано лице за целите на ДДС в Държава-членка за процесните ВОД; налице са несъответствия в екземплярите на транспортните документи, представени от жалбоподателя и от превозвача; представените декларации - потвърждения за получаване на стоката не са подписани от представляващ получателя, което ги прави недостоверни документи. Въз основа на данните от счетоводството на жалбоподателя а именно, че стоките са изписани от сметка 303, приходният орган е приел, че те са реализирани на вътрешния пазар и като облагаеми доставки, за тях се дължи начисляване, съответно внасяне на ДДС, който е определен като дължим, ведно със лихвата за забава върху него. Съдът е отменил РА в оспорената част, приемайки, че жалбоподателят разполага с документи (фактури) за доставката по процесните ВОД, които съдържат идентификационния номер на получателя. Съдът е преценил, че жалбоподателят разполага и с документи, доказващи транспорта на стоките - международни товарителници. Установено е и, че за посочените автомобили в ЧМР и датите на превоза са заплатени винетни такси. Установено е също така, че превозвачите - български дружества притежават лиценз за международен превоз и, че автомобилите, сочени в ЧМР са тяхна собственост. Имената на шофьорите в пътните листи и тахошайбите са на румънски граждани, наети по трудови договори в българските дружества, налице са и фактури, издадени от превозвачите на ревизирания субект. Съдът е приел, че мястото на разтоварване на стоката в Румъния е Констанца, което се установявало от свидетелските показания на Живко Иванов, които съвпадат с данните от събрани писмени документи. Товарителниците съдържат подпис и печат на получателя, което доказвало транспорта на стоката до Румъния. Съдът е приел, че жалбоподателят е представил и други документи, установяващи получаването на стоката от получателя, които са декларациите от последния. Съдът не се е съобразил с оспорването на тези декларации от ответника, като е посочил, че неавтентичността им не се доказва чрез визуално съпоставяне на подписите върху тях, а са необходими специални знания и извършването на графологическа експертиза, която не е ангажирана, поради което съдът е преценил оспорването като недоказано. В подкрепа на извода си, съдът кредитира и останалите документи по делото - проформа фактурите, кантарни бележки, документи за заплащане, трудови договори, заключението на събраната по делото съдебно-икономическа експертиза. От кредитираното заключение на съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел за установено плащането по фактурите от купувача по тях. Прието е също така въз основа на заключението пълно съвпадение на количествата стоки и транспортните средства, описани във фактурите, международните товарителници и доставните бележки DELIVERI NOTE. Съдът е преценил като неправилен извода на приходния орган за непризнаване на ВОД поради невалиден ДДС номер на получател. При анализа си, съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-273/11, въз основа на което е посочил, че за да се откаже признаване на ВОД, следва да се докаже недобросъвестност на доставчика. Съдът е посочил, че в настоящото производство освен, че не се твърди недобросъвестност на жалбоподателя, не са и събрани доказателства, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа или, че е знаел, или че е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от румънския търговец измама. Според съда, всички събрани по делото доказателства сочат на добросъвестност на жалбоподателя. В подкрепа на извода си съдът е посочил получените от жалбоподателя потвърждения относно валидността на ДДС номера на контрагента му от 01.10.2010 г., 28.10.2010г, 01.11.2010 г., 03.11.2010 г. и 08.11.2010 г. от интернет страницата на ЕК. В подкрепа на извода си, че към момента на доставките, румънският получател е притежавал валиден ДДС номер, съдът е кредитирал и представените в хода на ревизията VIES декларации пред румънската данъчна администрация, подадени от румънския търговец за м. 10 и 11.2010 г. Крайният извод на съда е, че жалбоподателя е взел всички зависещи от него разумни мерки и е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването и е действал добросъвестно. Съдът се е позовал и на т. 2 от решението на СЕС по цитираното по-горе дело, според което, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което макари и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. В мотивите си, съдът се е позовал и на друго решение на СЕС, а именно по дело С-409/04 съгласно което ВОП е осъществен и освобождаването на ВОД става приложимо, когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и, че в следствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Според съда, в конкретния случай всички тези елементи на фактическия състав на ВОД са доказани. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Съдът е анализирал подробно всяко едно от представените по делото доказателства, като е приел за установени фактите, които е възприел, след самостоятелно и съвместно обсъждане на данните от всеки един от събраните по делото документи и заключението на вещото лице. Изводите на съда, залегнали в основата на решаващите му мотиви са обосновани и верни. От данните по делото се установява, че стоките, предмет на въпросните фактури са преминали територията на страната и са получени от румънския контраген. Обоснован и верен е изводът на съда също така, че към датите на фактурите, доставчикът е направил всичко възможно, за да се увери, че получателят на доставките е регистриран за целите на ДДС в Румъния. Както правилно е посочил административният съд, още в хода на ревизията, жалбоподателят е представил справки от сайта EUROPA (лист 171 - 173 от преписката) видно от които е, че към датите 21.10.2010 г., 28.10.2010 г. 01 и 03.11.2010 г. NANDO BETA S. R. L. е с номер по ДДС RO 16395349. Тази информация се потвърждава и от представената по делото справка от Министерство на публичните финанси, Национална агенция за данъчна администрация, Главна дирекция на публичните финанси на окръг Прахова от 17.09.2010 г. относно регистрацията на получателя по доставките за целите на ДДС, от която се установява, че получателят е регистриран по ДДС в Румъния. Видно от отбелязването в удостоверението е, че то може да се използва 30 дни от датата на издаването му. От посочените данни следва извода, че преди извършването на процесните ВОД, жалбоподателят е направил възможното, за да се увери, че румънският му контраген-получател на доставките е регистриран за целите на ДДС. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 6064 от 30.04.2013 г., постановено от ВАС по адм. д. № 11693/12 г. Възраженията в касационната жалба повтарят съображенията на приходния орган, изтъкнати в РА решението на ДОУИ. Тези доводи са подробно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд, като изложените по тях съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в касационната инстанция на ответника следва да се присъдят разноски в размер на направените за тази инстанция, а именно - 9 247 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд