Решение № 137 от 03.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 350/2009 г.

Решение № 137 от 03.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 350/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Л. инс АД - София против решение № 441/24.11.2008 г. по гр.д. № 2411/2008 г. на СГС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. инс АД - София иск по чл. 402, ал. 1 във вр. с чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ за сумата 1 242.28 лв. С обжалваното решение е прието, че упълномощаването на виновното лице да управлява автомобила може да става във всякаква форма, включително и конклудентни действия, но фактът на упълномощаването е обаче елемент от фактическия състав за отговорността на ответника-застраховател по задължителна ЗГО и затова в тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки на претендираното вземане срещу застрахователя, включително упълномощаването. С определение № 343/9.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като материалноправния въпрос за валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Решението е неправилно. Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗ., а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично /писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани. Така материалноправният въпрос за валидността на конклудентното упълномощаване на водача на МПС, за което е безспорно, че има застраховка гражданска отговорност, е решен от СГС в противоречие с постановеното по т. 10 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.1978 г. Необоснован е изводът на въззивния съд, че упълномощаването на виновния за настъпването на ПТП водач може и да е конклудентно, но извършването му задължително следвало да бъде доказано от ищеца. В случая, в държане на водача са били необходимите документи по чл. 185 ППЗДП и ключовете за управление на автомобила, което презюмира упълномощаване от собственика. Няма данни и не се твърди водачът да е отнел лекия автомобил по престъпен начин. Освен това, налице е извънсъдебно признание на иска по основание с извършеното частично плащане от ответника. Обсъждането на събраните по делото доказателства във връзка едни с други и съобразно становищата на страните по правилото на чл. 12 ГПК, води до изводи, че по спора съществуват релевантни факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че водачът на увреждащото МПС е упълномощен за управлението му с конклудентни действия от собственика на автомобила. Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахования, са предоставили на водача да управлява МПС. В тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивният съд не се е съобразил - Р № 22/1.04.2009 г. по т.д. № 328/2008 г. на II т.о. Изложеното обуславя касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество, съгласно чл. 293 ГПК. Искът се явява основателен и доказан в предявения размер 1 242.28 лв., който не е оспорен и е съобразно приетите доказателства, включително заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено при приемането му в с.з. на 12.05.2008 г. Няма представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, ВКС-I т.о.