Решение № 3996 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2016 г.

Решение № 3996 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР, подадена против решение № 131 от 19.04.2016 г., постановено по адм. д. № 34/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на М. М. Р. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 3282з-98/12.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Иска се отмяната на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът - М. М. Р., редовно призован, не се явява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, изяснени са релевантните за спора факти, правилно е приложен материалният закон. Р. е държавен служител -комисар, директор на Регионална дирекция "Гранична полиция"/РДГП/- С.. Въз основа на извършена проверка в РДГП- С. е констатирано, че комисар Р. не е упражнил достатъчен контрол над подчинените му звена по отношение на изнесени в доклада данни, следствие което е допуснал служители на РДГП да получават неправомерно суми следствие неправилно отчитане на времето на разположение; да получат неправомерно парични суми за специфични служебни дейности; да допуснат нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неправилно водене и отчитане на пътните книжа на МПС, числящи се на РДПГ- С.; да допуснат нарушения на служебната дисциплина при оформяне на счетоводните документи, приемане на неправилно оформени командировъчни заповеди, както и изплащането на парични суми, срещу ненадлежно оформени разходни касови ордери. За да отмени заповедта за дисциплинарно наказание, съдът е приел недоказаност на нарушението и немотивираност на заповедта за налагане на наказание. К. Р. е санкциониран за това, че не е осъществил в пълен обем служебните си задължения, като не е упражнил достатъчен контрол над подчинените му звена по отношение на изнесените данни в т- 3,5 и 6 от приложена справка. В административната преписка обаче липсват данни кои нарушения от кого и кога са извършени и, че спрямо дейността им не е упражнен контрол. Както правилно отбелязва първоинстанционния съд - общото посочване на времевия период - 01.04.2014 г. до 01.09.2015 г.- не покрива това изискване, още повече, че за времето преди 11.01.2015 г., не би могло да се търси дисциплинарна отговорност, поради изтичане на една година от извършване на дисциплинарните нарушения. Също така дисциплинарно разследващият орган не е посочил конкретните контролни действия, които е следвало да извърши Р. и които респективно е нарушил - за да е налице посочената хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР. Предвид изложеното решението е законосъобразно и обосновано, и поради липса на касационни основания за отмяната му следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,