Решение № 22 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2020 г.

Решение № 22 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2600/28.02.2020 г. и идентична с нея молби вх. № 4581/08.06.2020 г., подадени от М. Б. Я. за отмяна на решение № 3141/14.07.2015 г. по в. гр. д. № 834/2014 г. на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение № 2556/23.06.2014 г. по гр. д. № 1195/2012 г. по описа на Районен съд –Разлог, с което се признава за установено по отношение на молителя М. Б. Я., че М. И. В. и Д. Б. Я. са собственици по наследство и приращение на общо 1/2 ид. ч. от УПИ...., отреден за имот пл. №.... в кв..... по плана на [населено място], [община] с площ 990 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв. м., дървена конструкция тип барбекю със застроена площ 90 кв. м. и той е осъден да им предаде владението върху същата част от този имот. Като последица е отменен на основание член 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт №... г, на нотариус К. М., вписан в СВп. при РС-Разлог като н. а. №.... г. Отхвърлен е като неоснователен предявения от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК Молителят основава искането си на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че е установена неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението. Представя Постановление на Окръжна прокуратура Благоевград от 30.01.2020 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Разлог, с което е отказано образуване на досъдебно производство против вещо лице И. К. за това, че е дала невярно заключение по гр. д. № 1195/2011 г. на РС-Разлог. Счита, че за отмяна на решението по гражданското дело е достатъчно, че в мотивите на това постановление е установено, че има някои неточности в заключението. Досъдебно производство не е образувано поради това, че не е установено заключението на вещото лице да е повлияло при постановяване на решението и на правилността му и поради изтекла абсолютна давност към 29.07.2018 г. и субективния елемент – умисъла на вещото лице. Ответниците по молбата М. И. В. и Д. Б. Я. оспорват молбата, защото, съгл. чл. 305, т. 2 ГПК не е установено с решение или присъда неистинността на заключението, а и заключението не е повлияло на крайния извод на съда при постановяване на решението, защото правата им са основани на принципа и поради това, че е прието за неоснователно възражението за придобивна давност на молителя. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 138 от 20.11.2020 г., постановено на основание чл. 307, ал. 1 ГПК съдът е приел молбата за допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено от въззивната инстанция решение на РС, с което е признато за установено по отношение на молителя М. Б. Я., че М. И. В. и Д. Б. Я. са собственици по наследство и приращение на общо 1/2 ид. ч. от УПИ...., отреден за имот пл. №.... в кв..... по плана на [населено място], [община] с площ 990 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв. м., дървена конструкция тип барбекю със застроена площ 90 кв. м. и той е осъден да им предаде владението върху същата част от този имот, като на основание член 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт №... г, на нотариус К. М., вписан в СВп. при РС-Разлог като н. а. №.... г. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК за същия имот. По делото е прието заключение, изготвено от в. л. И. К., което съдът е обсъдил и кредитирал. За да постанови този резултат, съдът е приел за неоснователно възражението на молителя за придобивна давност по отношение идеалната част на съсобствениците му, а те са собственици на подобренията в имота на основание приращение. По жалба на М. Б. Я. е образувана преписка № 1073/2018 г. Районна прокуратура – Разлог. С Постановление на Окръжна прокуратура Благоевград от 30.01.2020 г. е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Разлог. с което е отказано образуване на досъдебно производство против вещо лице И. К. за това, че е дала невярно заключение по гр. д. № 1195/2011 г. на РС-Разлог. В мотивите към постановлението е посочено, че има някои неточности в заключението, но не е образувано наказателно производство, защото не се установява от обективна страна елементи на престъпление - не е установено заключението на вещото лице да е повлияло при постановяване на решението и на правилността му и субективния елемент – умисъла на вещото лице. Прокурорът се е позовал и на изтекла абсолютна давност за престъпление по чл. 291 НК към 29.07.2018 г. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че е установена неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението. За да е налице това основание е необходимо по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на заключението на вещи лица, на което е основано решението. Надлежният съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага наличие на влязла в сила осъдителна присъда за престъпление по чл. 291 от НК. Ако е невъзможно, възбуждането на наказателно производство, или то е прекратено поради основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК, или ако е спряно на основание чл. 25, т. 2 и чл. 26 от НПК, ГПК определя надлежният съдебен ред за установяване на твърдените престъпни обстоятелства - влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което е установено престъпното обстоятелство. С представеното с молбата за отмяна доказателство – постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство, молителя не установява да е реализиран този изрично предвиден в закона ред за установяване на престъпно обстоятелство - представяне и поддържане пред съд на неистинско заключение от вещото лице. Постановлението на прокуратурата не е документ, установяващ по надлежният съдебен ред такова престъпно обстоятелство. То съдържа констатации и изводи на прокурор, които, макар да са в окончателен акт по съответната преписка, той не се ползват със сила на пресъдено нещо. Прокурорската проверка по жалба не е съдебно производство с участието на засегнатите страни. Прокуратурата разследва престъпления, привлича и подържа обвинение за престъпления но не издава акт, с който да установява престъпления, който да е задължителен за гражданския съд в производство по отмяна на влязло в сила решение. Дори когато с прокурорски акт са констатирани основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК, които изключват образуване на наказателно производство и и са основания за прекратяването му, ГПК предвижда установяването на тези обстоятелства в гражданско исково производство по чл. 124, ал. 5 ГПК. В този случай изтеклата давност не е пречка за установяване на престъпното обстоятелство, т. е. при установяване на обективните признаци на престъпление и субективния елемент – умисъл или по непредпазливост, изтеклата давност няма да е причина за отхвърляне на иска, респективно не би се стигнало до установяване на престъпното обстоятелство само в мотивите и отхвърляне на иска по същество. Граждански спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, съгласно чл. 299 ГПК, освен при наличие на изчерпателно изброените основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и при наличие на посочените предпоставки за всяко от тези основания. Нормите, които ги уреждат не могат да се тълкуват разширително. Неоснователен е доводът на молителя, че е достатъчно само да се установи в това производство вероятност заключението, на което е основано решението да е неистинско. В хода на гражданско производство страната разполага с процесуални възможности за защита срещу неточно или непълно заключение чрез оспорването му, искане за допълнителна, повторна или разширена експертиза. Изискването за стабилитет на решението след влизането му в сила изключва възможността да се пререшава спора само въз основа на съмнения и вероятност от неверни констатации на вещото лице. Законодателят е предвидил възможност за защита и при невярно заключение на вещо лице, но само при установена по надлежния съдебен ред на престъпление срещу съдебната система, каквото е това по чл. 291, ал. 1 и ал. 2 НК чрез присъда, или установяване на престъпно обстоятелство по чл. 291 НК с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. По изложените съображения, молбата е неоснователна и ще се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответниците по молбата следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение