Решение № 1698 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2010 г.

Решение № 1698 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на МБ - Габрово (касационната жалба, подадена от митница Свищов е потвърдена с нарочна молба от 2.11.2011 г. от началника на МБ - Габрово) против решение № 107 от 14.10.2010 г., постановено от Габровския административен съд по адм. д. № 225/2009 г. С атакуваното решение, по жалба на Иван Спасов Събчев е отменено уведомление с изх. № 0752 от 4.09.2009 г. на началника на МБ - Габрово и митническото бюро е осъдено да заплати на Иван Събчев разноски по делото в размер на 1510 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу митническия акт. Ответникът в касационното производство Иван Спасов Събчев не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Митническо бюро - Габрово е надлежната страна за подаване на касационната жалба, тъй като това е ответникът в производството пред административния съд и издателят на атакувания митнически акт. Митническо бюро-Габрово не е закрито или трансформирано към настоящия момент. С оглед потвърдените процесуални действия от надлежната страна по подаване на касационната жалба, съдът приема, че касационната жалба е подадена в срок. По основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е било уведомлението, индивидуализирано с номер и дата по-горе, с което началникът на МБ - Габрово уведомява Иван Спасов Събчев, че към 4.09.2009 г. за него са възникнали митнически задължения на осн. чл. 199 от ЗМ във връзка с лек автомобил джип "Шевролет - Тахо", както следва: мито - 1940 лева; акциз - 12113,68 лева и ДДС - 6690,74 лева. Определена е и законна лихва за тези суми за времето от 13.06.2006 г. до момента на плащането им на осн. чл. 199, ал. 3, т. 1 от ЗМ. С уведомлението, на задълженото лице е даден срок за доброволно изпълнение в размер на 10 дни от получаването му. Съдът е отменил обжалвания митнически акт на формално основание-поради липса на мотиви в него. Посочено е, че в самото уведомление не се съдържат фактическите и правни основания за издаване на акта, който не препраща и към друг акт, от който те да се извлекат. Отбелязано е, че посочването единствено на автомобила във връзка с който се претендират митническите задължения и на разпоредбата на чл. 199, ал. 3, т. 1 от ЗМ не могат да заместят липсващите мотиви. Съдът е счел, че от представените по делото множество документи, не може да се прецени кои от тях представляват административната преписка към акта. Порокът на акт е преценен като тежък, който не позволява на съда да провери наличието на фактическите обстоятелства за издаването му и подвеждането им под правилната правна квалификация. Също така съдът е посочил, че допуснатото нарушение от административния орган рефлектира пряко върху правото на защита на адресата на акта. Върховният административен съд приема следното: Въпросът за характера на обжалвания акт и по-конкретно, може ли той да се възприеме като индивидуален административен акт е решен с определение на ВАС № 9483/7.07.2010 г., постановено по адм. д. № 6519/2010 г., поради което направеното възражение в същия смисъл в касационната жалба не следва да се обсъжда отново. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за немотивираност на обжалвания акт. Съгласно вярно посочените от административния съд разпоредби на чл. 19, ал. 4 от ЗМ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалните административни актове следва да са мотивирани, което значи, да стават ясни фактическите обстоятелства въз основа на които органът е основал акта си. Както правилно е посочил административният съд мотивите са необходими, както на засегнатото лице, за да организира защитата си в случаите, когато актът го засяга неблагоприятно, така и на контролния орган (по-висшестоящия административен орган или съда), който да прецени налице ли са посочените в акта фактически обстоятелства и правилно ли са подведени под посочената правна норма. В конкретния случай, актът на митническия орган е пестелив откъм фактически обстоятелства. Липсата на по-подборна информация в него очевидно се дължи на разбирането на митническия орган, поддържано през цялото съдебно производство (което разбиране не е възприето от съда), че обжалваният акт е част от процедурата за издаване на постановление за принудително събиране на публични вземания № 53/6.11.09 г., което е приложено по делото и видно от съдържанието му е, че съдържа подробно посочване на фактическите обстоятелства, мотивирали митническия орган за определяне на мито, акциз и ДДС във връзка с въпросния автомобил. Макар и да не го е казал изрично в мотивите си, административният съд имплицитно приема, че не може да се установи връзката между уведомлението и постановлението. От съдържанието на постановлението е очевидна обаче връзката му с процесното уведомление, тъй като последното е цитирано в постановлението. Не е било спорно, че както обжалваното уведомление, така и постановлението са станали известни на жалбоподателя. Тоест, налице са два митнически акта, макар и отдалечени един от друг във времето от период от 2 месеца, в които са посочени възникналите публични задължения за жалбоподателя във връзка с декларирания от него на 13.06.06 г. джип "Шевролет - Тахо". Към момента, в който съдът е дал ход по същество на спора (16.09.2010 г.) тези два митнически акта са били факт и са станали известни, както на жалбоподателя, така и на съда. При тези данни необосновано и неправилно е прието, че както жалбоподателят, така и съдът не са наясно относно установените фактически обстоятелства от митническия орган, мотивирали го за определяне на процесните публични задължения. Следователно, административният съд вместо да разгледа спора по същество, неправилно е отменил обжалвания акт на формално основание, приемайки противно на установеното по делото, че не са известни фактическите обстоятелства за издаването му. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на друг състав на административния съд за новото му разглеждане и решаване по съществото на спора. Воден от горното, Върховният административен съд,