Решение № 3565 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2017 г.

Решение № 3565 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1665 от 15.03.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 3732 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-2200-1437449-004-01/11.12.2014 г., издаден от орган на приходите при ТД на НАП - гр. С. в частта, в която е потвърден с Решение № 302/27.02.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка № 338/06.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че доставките с предмет изработка и печат на рекламни материали, макар да не представляват пряка реклама се включват в понятието рекламни услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, с оглед на което е приложим чл. 21 от ЗДДС. И. се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът - "БЕРЛИН-ХЕМИ" АГ, регистрирано в Германия, чрез адв. Минчева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Акт за прихващане или възстановяване № П-2200-1437449-004-01/11.12.2014 г., издаден от орган на приходите при ТД на НАП - гр. С. в частта, в която е потвърден с Решение № 302/27.02.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка № 338/6.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП относно отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 10 234.18 лв. по фактури за данъчен период 1.07.2013 г. - 30.09.2013г, издадени от доставчиците "Лидер АДВ" ООД, "Фатум" ООД, "Дабъл Т" ООД, "Ра севън старс" ЕООД, "О Плюс" ЕООД и "Д. П." ООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че оспореният АПВ е незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че не е спорно обстоятелство, че дружеството жалбоподател отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Спорът между страните е формиран по въпроса дали е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. - дали процесните доставки са доставки на стоки или услуги, което определя и мястото на доставката. Първоинстанционният съд е приел, че са налице доставки на стоки по процесните фактури, като доставчиците правомерно са начислили ДДС и дружеството жалбоподател има право да му бъде възстановен начисленият ДДС за закупените от него стоки. Решението е валидно, допустимо и неправилно. Първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното, като е направил извод, че не е спорно обстоятелство, че дружеството жалбоподател отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., а спорът между страните е формиран по въпроса дали е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. - дали процесните доставки са доставки на стоки или услуги, което определя и мястото на доставката. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактурираните доставки представляват доставки на стоки. Настоящият касационен състав не споделя доводите на първостепенния съд, че след като визията и съдържанието на рекламните материали са предоставени от жалбоподателя на дружествата доставчици, като те е трябвало само технически да изработят рекламните материали и да ги отпечатат на хартиен носител, то налице е доставка на стока. С. Р. на СЕС по дело C-68/92 понятието "рекламни услуги" включва всяка дейност, която съставлява неразделна част от рекламна кампания и която по този начин подпомага разпространението на рекламното послание, целящо да информира потребителите за съществуването и за качествата на продукт или услуга. Така например, в понятието "рекламни услуги" се включва продажбата на движимо имущество в контекста на рекламна кампания, организирането на всякакви мероприятия в рамките на такава кампания като коктейли, РR мероприятия, банкети, раздаването на безплатни стоки или услуги или предлагането на стоки и услуги с намалени цени, отдаване под наем на рекламни съоръжения и щандове и всякакви други подобни услуги, които сами по себе си не са реклама, но са предоставени в контекста на рекламна кампания или рекламно мероприятие. От цитираното следва, че доставките с предмет изработка и печат на рекламни материали, макар да са производни и да не представляват пряка реклама, се включват в понятието "рекламни услуги" по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, с оглед на което приложим е чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Между страните не е спорно, че това място е Германия. С оглед на горното за доставчиците на дружеството не е възникнало задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. П. неправомерно начислен данък за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като не е достигнал до този правен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ, в обжалваната му част. Разноски: С оглед резултата по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 837 лв. за всяка от двете съдебни инстанции. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,