Решение № 12944 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 455 от 23.03.2021 г., постановено по адм.д. 1429/2020г. Административен съд Бургас, е отхвърлил жалбата на Грийнлайф бийч ДЗЗД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Ген.Гурко 7А, ет.4, представлявано от управителя И. Дачев, против Ревизионен акт Р 02000219004676 091 - 001/09.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 120/30.06.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Бургас. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДОДОП-Бургас разноски по делото в размер на 1 809лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Грийнлайф бийч ДЗЗД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Ген.Гурко 7А, ет.4, представлявано от управителя И. Дачев, чрез пълномощника му АДД Балкански и партньори, ЕИК[ЕИК], представлявано от адв.Д. Балкански. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Грийнлайф бийч ДЗЗД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Ген.Гурко 7А, ет.4, представлявано от управителя И. Дачев, против Ревизионен акт Р 02000219004676 091 - 001/09.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 120/30.06.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Бургас, с който на Грийнлайф бийч ДЗЗД са установени задължения по ДДС в размер общо на 36 711,06лв. и лихви за забава в размер на 5 938,95лв. Решаващият съд е описал подробно на стр.2 7 от решението, л.329 332 от делото, установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и констатациите на органа по приходите за определяне на допълнителни задължени за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури с издател Орко бийч ЕООД фактури 10/31.098.2017г., 11/0.09.2017г., 14/01.10.2017г. и 15/31.10.2017г. са съставени след регистрацията на Грийнлайф бийч ДЗЗД по ЗДДС с цел изместване на данъчното събитие по чл.25,ал.4 ЗДДС и получаване на данъчно предимство. Посочена е и констатацията, че в случая не може да се приложи и хипотезата по чл.74 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит за получени стоки или услуги преди регистрацията по ЗДДС, тъй като услугите предмет на процесните фактури наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на Смокините юг не са пряко свързани с регистрацията на Грийнлайф бийч ДЗЗД по ТЗ. Отбелязано е и това, че органът по приходите не е кредитирал представения анекс към договора за наем от 02.05.2017г. с мотив, че анексът е частен документ, без достоверна дата, като доказателствената му сила следва да се цени наред със съдържанието на останалите документи, имащи значение за процесната сделка. На стр.9 от решението съдът е описал подробно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите изводи на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.11 13 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите разпоредби на ЗДДС относно възникването на данъчно събитие и упражняване на право на данъчен кредит чл.69 и чл.74 ЗДДС. 2. Посочено е, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС считано от 23.08.2017г. на основание чл.96,ал.1 ЗДДС, че четирите процесни фактури са издадени след датата на регистрацията по ЗДДС, но при проследяване на банковите извлечения на дружеството, на хронологическите записвания по сметка 501 съобразно представените договори за заем и начислени лихви по тези договори, е установено, че за периода от сключването на договора за наем до датата на регистрацията на Грийнлайф бийч ДЗЗД по ЗДДС /01.05.2017г. до 23.08.2017г./ на издателя на фактурите са изплатени парични средства в размер на 160 000лв. с основание паричен заем, а останалите задължения на жалбоподателя по процесните фактури са прихванати от задълженията, които Орко бийч ЕООД има по сключените договори за парични заеми с Грийнлайф бийч ДЗЗД. 3. Посочено е, че съдът споделя констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит с оглед на обстоятелството, че задълженията на жалбоподателя по процесните фактури са платени и прихванати от задължения на издателя на фактурите за получени парични заеми преди датата на регистрацията на Грийнлайф бийч ДЗЗД по ЗДДС. 4. Отбелязано е , че този извод не се променя от факта на издаване на процесните фактури след датата на регистрацията по ЗДДС, тъй като са налице достатъчно доказателства, които установяват, че изплатените 160 000лв. и направените прихващания са се случили преди 23.08.2017г. Споделена е и констатацията, че по-късното издаване на фактурите е направено с цел да се измести данъчното събитие по чл.25,ал.4 ЗДДС с цел на получаване на данъчно предимство. 5. На отделен ред са изложени мотиви защо решаващият съд намира за обоснован на фактите по делото и извода, че жалбоподателят и издателят на фактурите са свързани лица по смисъла на §1,т.3,б.д ДР ДОПК 6. На отделен ред са изложени мотиви защо решаващият съд споделя и констатацията на органа по приходите за неприложимост на хипотезата по чл.74,ал.3 ЗДДС. 7. Най-накрая в решението са изложени и мотиви относно значението и доказателствената стойност на въпросния анекс към договора за наем от 02.05.2017г. с който е променен срока на договора. Освен аргументи за липсата на достоверна дата на анекса, е изтъкнато и констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за разминаванията в съдържанието на фактурите, които се пазят в счетоводствата на страните по тях, като добавено в тях явно се е случило след 19.07.2019г., когато е издадена процесната заповед за възлагане на ревизия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд гр.Бургас е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се подробни доводи, защо според касатора административният съд неправилно е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: По делото няма спор за факти. Фактическата обстановка, установена по време на ревизията, е много подробно възпроизведена както в решението на директора на ДОДОП Бургас постановено по реда на административното оспорване, така и в решението на Административен съд Бургас, поради което не следва да бъде преповтаряна. Спорът между страните се свежда единствено до приложението на материалния закон. Аргументите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури могат да бъдат сведени до следното: за периода от започване на дейността до датата на регистрацията по ЗДДС на задълженото лице 23.08.2017г., последното е извършвало облагаеми доставки отдаване на чадъри и шезлонги и стопанисване на плажна ивица, но тъй като не е притежавало регистрация по ЗДДС, то няма задължение и не е начислявало ДДС върху тези доставки; същевременно Грийнлайф бийч ДЗЗД е получател на услуги за наем от страна на доставчика Орко Бийч ЕООД, която е пряко свързана с неговите доставки, по издадените от който фактури се претендира право на данъчен кредит за целия период на наема от 01.05.2017г. до 30.09.2017г. , поради което е налице нарушение на основен принцип на ЗДДС, според който данъчен кредит може да се ползва за получени доставки, по които задълженото лице като регистрирано по ЗДДС следва и е задължено да начислява ДДС; на отделен ред са изложени аргументи защо в случая не може да се приложи хипотезата на чл.74,ал.3 ЗДДС право на данъчен кредит за стоки или услуги, получени преди датата на регистрацията по ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите са изградени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за изграден при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Предвид данните по делото правото на данъчен кредит няма как да бъде упражнено в хипотеза по чл74,ал.3 ЗДДС. Доводи в тази насока не се и навеждат в касационната жалба, поради което мотивите на първоинстанционния съд в тази насока не следва да бъдат обсъждани. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че неотносими към спора са доводите, изградени относно сключения анекс от 02.05.2017г. към договора за наем от 01.05.2017г. Аргументите в тази насока се свеждат до следното: Към процесния период нормата на чл.25,ал.4 ЗДДС има следното съдържание : при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че при доставки с периодично или непрекъснато изпълнение водещо обстоятелство за определяне на момента на настъпването на данъчното събитие е моментът, в който плащането е станало изискуемо. Когато преди възникването на данъчното събитие се извърши плащане по доставка, данъкът става изискуем към датата на получаване на плащането. В сключения договор за наем от 01.05.2017г. между Орко Бийч ЕООД и Грийнлайф Бийч ДЗЗД в т.3.2 е уговорено, че наемната цена по договора става дължима считано от 30.10.2017г. От това следва, че преди 30.10.2017г. за ревизираното дружество не съществува задължение за заплащане на наема, поради което преди тази дата не може да настъпи данъчно събитие при условията на чл.25,ал.4 ЗДДС. Тъй като плащането по процесните фактури е извършено с протоколи за прихващане, съвпадащи по дати с датите на процесните фактури, то данъчното събитие е настъпило при условията на чл.25,ал.7 ЗДДС, т.е. на датата на издаване на фактурата. Към тази дата задълженото лице е притежавало регистрация по ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит е упражнено законосъобразно. Наличието на свързаност между доставчик и получател / каквато безспорно се установява от доказателствата по делото/ е неотносима спора, доколкото правото на данъчен кредит не отказано поради допуснати нарушения при определяне на данъчната основа при условията на чл.27,ал.3 ЗДДС. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения ревизионен акт Р 02000219004676 091 - 001/09.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 120/30.06.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Бургас, с който на Грийнлайф бийч ДЗЗД са установени задължения по ДДС в размер общо на 36 711,06лв. и лихви за забава в размер на 5 938,95лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура издадени от Орко Бийч ЕООД следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза страната ДОДОП Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото в размер на 3 072лв., от които 50лв.държавна такса за първата инстанция, 342лв. държавна такса за касационната инстанция, 400лв. депозит за вещо лице и 2 280лв. адвокатски хонорар за първата инстанция. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,