Решение № 6037 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 501/2013 г.

Решение № 6037 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 501/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 226 от същия кодекс. Образувано е по жалба на "Пих индъстри"-АД - гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор Стоян Генов Стоянов и "Ем комерс 10"- ЕООД- гр. Русе, представлявано от управителя Венелин Стоянов Василев, против отказ за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК с изх. № 16 - 12 - 420 от 27.11.2012 г. на министъра на финансите. Излагат се доводи за допустимост на жалбата, както и оплаквания относно неправилност на оспорения отказ, подробно развити в жалбата. Молят тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени отказа на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК с изх. № 16 - 12 - 420 от 27.11.2012 г. и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответният по жалбата министър на финансите чрез своите процесуални представители взема становище за недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди фактите по делото и закона, намира за установено следното: От данните по делото е видно, че отказът на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК е обективиран в писмо с изх. № 16 - 12- 420 от 27.11.2012 г. Същото е изпратено до заявителите "Пих индъстри" - АД и "Ем комерс 10"- ЕООД, като липсват данни кога е получено от тях. В този смисъл следва да бъде прието, че от гледна точка на срока за подаване на жалбата същата е редовна, т. е. подадена в срок. В съдебно заседание представителите на ответника правят възражение за недопустимост на жалбата. Излагат се аргументи, че отказът за даване на предварително съгласие не засяга правата на двамата жалбоподатели, които са вносители на оздравителния план на предприятието, и че същият засяга единствено правата на длъжника в производството по несъстоятелност. Настоящата инстанция намира направеното възражение за неоснователно. В съдебната практика съществува само едно определение по този въпрос - № 11469 от 6.10.2010 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 5002/2010 г. В същото се приема, че отказът на министъра на финансите по чл. 189 от ДОПК може да бъде оспорван само от длъжника, тъй като от тълкуването на разпоредбата във връзка с нормите на чл. 183, 184 и 185 от същия кодекс може да бъде направен изводът, че ДОПК се явява специален закон спрямо АПК, и изключва оспорване от страна на кредитор в производството по несъстоятелност, тъй като няма нарочно предвиждане за оспорване от страна на трети лица. Това тълкуване на закона не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ДОПК, оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отстрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварително съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становищата на съответните органи по чл. 184, ал. 1 за различаване на задължения за задължителни осигурителни вноски. От обстоятелството, че поначало искане за отстрочване или разсрочване може да иска само длъжника, не следва изводът, че отказът за съгласие по чл. 189, ал. 1 от ДОПК може да бъде обжалван единствено и само от длъжника. Съгласно чл. 607 от ТЗ, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, като в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. Според чл. 696 от същия закон, с план за оздравяване може да се предвиди отстрочване или разсрочване на плащания, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършването на други действия и сделки. Нормата на чл. 697 от ТЗ определя, че не само длъжникът, а и други лица - кредитори, съдружници, акционери, работници и служители, могат да предложат оздравителен план. Нормата на чл. 189 от ДОПК поставя определени изисквания за приемане на оздравителния план, когато са налице публични задължения на предприятието, но от това не следва, че единствено длъжникът притежава права да оспорва отказът да даване на предварително съгласие от страна на министъра на финансите. Подобно виждане противоречи на същността на производството по несъстоятелност и ограничава правата и интересите на кредиторите и на работниците и служителите на длъжника, като ги поставя в зависимост от волята и добросъвестността на длъжника. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за кредиторите съществува правната възможност да оспорват отказа по чл. 189, ал. 1 от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че подадената жалба от "Пих индъстри" - АД - гр. Русе и "Ем комерс 10"- ЕООД- гр. Русе е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореният акт министърът на финансите е отказал даването на съгласие за приемане на оздравителен план на "Прециз интер холдинг"- АД - с. Иваново. Посочено е, че планът не отговаря на законовите изисквания на ДОПК и чл. 700 от ТЗ както следва: 1. предвидено е отсрочено изплащане на публичните вземания, включително вземанията за задължителни осигуровки, което да започне най-късно в края на петия месец, следващ месеца, в който оздравителния план е приет, а според чл. 183, ал. 7 от ДОПК освен в хипотезата на чл. 186 от ДОПК не се допуска отстрочването на задължения за задължителни осигурителни вноски; 2. оздравителния план предвижда намаляването на лихвените задължения на публичните вземания, което е допустимо само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определени от министъра на финансите срокове съгласно чл. 189, ал. 4 от ДОПК; 3. искането за предварително съгласие не е в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 11 от ЗНАП, съгласно която оздравителния план или извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отстрочване или разсрочване на частни държавни вземания без предварително съгласие на министъра на финансите, като за предвидените в оздравителния план отстрочване и разсрочване на приети в производството по несъстоятелност държавни вземания не е поискано предварително съгласие; 4. на държавата като кредитор не се предлагат достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Съгласно указанията на съда в съдебно заседание на 26.03.2013 г. е представена заповед № ЗМФ - 1457 от 23.11.2012 г., с което е наредено за периода от 26.11.2012 г. до 29.11.2012 г. функциите на министър на финансите да бъдат изпълнявани от заместник министъра на финансите Владислав Иванов Горанов. С оглед на това следва да бъде прието, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Наведените в жалбата оплаквания за допуснато нарушение на административно-производствените правила по отношение на т. 1,2 и 3 от отказана се споделят от настоящата съдебна инстанция. С подаването на искане за одобряване на оздравителния план следва да се приеме, че се подава и искане за отсрочено изплащане на задължителни осигурителни вноски - чл. 189 във вр. с чл. 183 от ДОПК, за определяне на срок за изплащане на задължението за главницата във връзка с намаляване на размера на лихвените задължения - чл. 189, ал. 4 от ДОПК и за даване на съгласие за отсрочено плащане на частните държавни вземания - чл. 3, ал. 11 от ЗНАП. С оглед на цитираните разпоредби министърът на финансите е следвало да се произнесе и по тези искания и приемайки, че не е дадено съгласие по тях, без на практика да има произнасяне, е допуснато нарушение на административно-производствените правила. Настоящата инстанция намира, че независимо от допуснатото нарушение, издаденият отказ е законосъобразен предвид посоченото в т. 4 от същия, че не се дава предварително съгласие от министъра на финансите, тъй като с оздравителния план на държавата като кредитор не се предлагат достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ. По отношение на преценката дали оздравителния план гарантира в достатъчна степен интересите на държавата в качеството й на кредитор - чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ, няма законово установени критерии, при наличие на които министърът на финансите дава предварително съгласие за приемане на оздравителния план или извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност. С оглед на това следва да бъде прието, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на актове. От данните по делото не се установява административният орган да е упражнил правата си превратно, тъй като при постановяване на отказа той се е съобразил със становищата на компетентните органи, определени от закона - чл. 189, ал. 1 от ДОПК. От същите се установява, че всеки един от тях- директор на ТД на НАП, управител на НОИ и изпълнителен директор на Национална агенция по приходите са изразили отрицателно становище по отношение на обстоятелството, че планът съдържа достатъчно гаранции за удовлетворяване на вземанията на държавата. Предвид на гореизложеното следва бъде прието, че отказът на министърът на финансите за даване на предварително съгласие за утвърждаване на оздравителния план на "Прециз интер холдинг"- АД - с. Иваново, обл. Русе, в производство по несъстоятелност по т. д. № 33/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, е законосъобразен и като неоснователно оспорването на "Пих индъстри"-АД - гр. Русе и "Ем комерс 10"- ЕООД- гр. Русе следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,