Решение № 174 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 180/2014 г.

Решение № 174 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 180/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. срещу въззивно решение № 163/26.11.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по внохд № 297/2013 г., с което е изменена присъда № 21/17.09.2013 г., по нохд № 270/2013 г. на Шуменски окръжен съд. С визирания акт, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 и чл. 371, т. 2 от НПК, Д. П. е признат за виновен в това, че на 23.01.2013 г., в [населено място], при управление на МПС и в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл. 96 от ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Т. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е ангажирана неговата наказателна отговорност и е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и на ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление. В рамките на инициирания от прокурора въззивен контрол присъдата е изменена в санкционната част чрез увеличаване размера на определеното наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на ДВЕ ГОДИНИ. В депозираната жалба са обективирани бланкетни оплаквания за явна несправедливост на лимитираните санкционни последици, като се декларира, че същите са несъответни на тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и на данните за личната опасност на подсъдимото лице. Предлага се упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, чрез редуциране на срока на наложените наказания на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като изпълнението на санкцията лишаване от свобода да бъде отложено за ТРИ ГОДИНИ. В съдебно заседание на 15.04.2014 г., подсъдимият П. и неговият договорен защитник, надлежно уведомени не се явяват. Частният обвинител П. П. и упълномощеният му повереник, редовно призовани не участват лично, като в представено писмено изложение аргументират липса на визираното основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Представител на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за законосъобразност и справедливост на атакуваното решение. При реализираната инстанционна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на подсъдимия П. за НЕОСНОВАТЕЛНА. В обсега на приетите от решаващия съд фактически положения, в предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, не се констатира дерогиране на нормативно регламентираните принципи при лимитиране на наказателната отговорност - законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите, предвидени от закона за престъплението/ и индивидуализация на наказанието, словно отразен в чл. 54 и чл. 55 от НК /отмерване на санкцията в съответствие със степента на обществена опасност на посегателството и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/. Задълбочено и компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства по делото конкретика на престъпното деяние по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, сочеща на субсумираното с неправомерното поведение на Д. П. нарушение на чл. 96 от ЗДвП, в причинна връзка с вредоносните последици - смъртта на Т. С. Проявен е юридически усет при интерпретация тежестта на инкриминирания акт в аспекта на честотата на транспортните престъпления, в рамките на общата престъпност според официалната статистика, което предопределя специално внимание от правоохранителните органи, и изисква адекватна строгост на правоприлагащите при тяхното санкциониране. Своеобразен вид престъпни посегателства с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на социална укоримост и предпоставят необходимост от засилена наказателна репресия. Отдадено е нужното значение и на данните за личната опасност на подсъдимия, проектирани в характера и спецификата на инкриминираното престъпно деяние, и съдържими се в приложения доказателствен материал. Професионално са коментирани чистото съдебно минало на Д. П., осъществените за дългогодишния му стаж като водач на моторно превозно средство 5 /пет/ нарушения на правилата за движение по пътищата, добрите характеристики, оказаното процесуално съдействие и изразените от него искрено разкаяние и дълбоко съжаление за случилото се. Визираните факти, правнорелевантни при отмерване отговорността на подсъдимото лице са формирали убедително заключение за определяне на основното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ, с прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 от НК за ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Законосъобразно е лимитирана и кумулативно предвидената в чл. 343г от НК, за инкриминираното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК санкция - лишаване от правоуправление за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като чрез ревизия на атакуваната присъда в тази част, въззивната инстанция е санирала допуснатото от първостепенния съд несъблюдаване на материалния закон. Тълкуването на чл. 37, ал. 1, т. т. 6 и 7 от НК в корелация с предписанията на чл. 49 от НК, и относимата към цитираните разпоредби съдебната практика, обосновават категорични изводи, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода не могат да са за срок, по-малък от срока на лишаване от свобода. Това е така, защото срокът на лишаване от права по чл. 37, т. т. 6 и 7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Установеният нормативен регламент е приложим и в случаите, когато изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл. 66 НК. 1 Индивидуализираните санкции кореспондират на изискванията на чл. 36 от НК за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и за постигане целите на генералната превенция, и не индицират на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че в пределите на възложените касационни правомощия при инстанционния контрол, следва да остави в сила обжалвания съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение