Решение № 6995 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2014 г.

Решение № 6995 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро Солей " ООД село Сливовица, подадена чрез процесуален представител адв. Славчев против решение № 268 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 722/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против протокол № 1/18.06.2013 на комисия назначена със Заповед № РД-14-97/18.06.2013 г. на Директора на ОД"Земеделие"- Велико Търново. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на доказателствата - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и депозирано допълнително заявление нямаретенция за разноски за производството. Ответната страна - Председателят на комисия назначена от директора на ОД"Земеделие" Велико Търново в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователонст на жалбата. Заинтересованата страна - Марин Петров Чешмичков не взема становище по жалбата. Участвалият в настоящото проиводство прокурор от Върховната администативна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Агро Солей" ООД с. Сливовица, община Златарица против протокол № 18 от 18.06.2013 г. на комисия, назначена със заповед № РД-14-97/18.08.2013 г. на Директора на ОД"Земеделие" град Велико Търново, с който дружеството е декласирано като участник в проведения търг с тайно наддаване- първа тръжна сесия за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в област Велико Търново. Възразява се, че дружеството е представило изискуемите документи по търга, поради което констатациите на тръжната комисия са неоснователни. Оспорена е констатацията, че не са предсатвени удостоверения в изпълнение разпоредите на чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ за неизплатени суми, вр. чл. 37в, ал. 3, т. 2 и чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че посочените от комисията площи реално не се обработват от дружеството, поради и което такова удостоверение не се дължи, доколкото е задължително единствено за реално обработвани земи. Съдът е разгледал спора по същество, като е изложил приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на нея е формирал правните изводи. Посочил е, че оспорения протокол е валиден административен акт, издаден от компетентен орган- комисия по чл. 47ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, чиито състав отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 47ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Счел е за неоснователен довода за нарушение от страна на комисията провела процедурата, тъй като в списъка с изискуемите документи за участие в търга по отношение на ЮЛ е посочено, че следва да притежава удостоверение от съответната община, че няма задължение за сумите по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ от съответната община в областта, в която лицето обработва земя. Изложил е мотиви, че систематичното тълкуване на тази разпоредба води на извода, че това изискване е въведено от заканодателя с оглед доказването на финансовата стабилност на кандидатите и установяване добросъвестността им при ползването на земеделските земи. Приел, че в конкретния случай след извършена проверка от страна на административния орган/ проверка на приложена анкетна карта/ е установено, че дружеството ползва/ обработва/ земеделски земи в с. Големаните, общ. Велико Търново, гр. Килифарево и гр. Лясковец, общ. Велико Търново за които площи не е представило удостоверение от съответните общински администрации. По отношение на представените от жалбоподателя писмени доказателства е посочил, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като в тях липсва достоверна дата, а по отношение на гласните, че не са в състояние да оборят наличните писмени доказателства. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо, тъй като необходимите за произнасянето на съда предпоставки е налице. При разглеждането на делото и при постановяване на съдебния акт обаче са били допуснати съществени нарушенияна съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд не е провел изследване на релевантен за правилното решаване на спора въпрос, а именно- налице ли са били основанията за представяне на удостоверения от "Агро Солей " ООД на основание чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на констатираните от комисията земи в землищата на село Големаново, град Килифарево и гр. Лясковец. От приложената преписка се установява, че компетентния орган по провеждане на процедурата е изискал в списъка от изискуемите документи за провеждания търг от всеки кандидат, вкл. и ЮЛ, да притежава удостоверение от съответната община, че няма задължения за сумите по чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ от съответната община в областта в която обработва земя. Съгласно тези изисквания за да е налице задължение за участника да представи това удостоверение, то следва да налице реална обработка на земеделски площи, водещо след себе си удостоверяване на това обстоятелство. В изпълнение на изискванията в документацията за участие в търга, представляващият дружеството е депозирал удостоверения от общините Стражица и Златарица, където реално е извършвал обработка на земеделски земи и каквото е изискването съобразно тръжната документация. Действително в хода на процедурата от страна на "Агро Солей"АД е представена анкетна карта, в която са заявени намерения за обработване на земеделски земи и в други землища на обл. Велико Търново- в общините Лясковец и Килифарево. Доказателства обаче за реална обработка на тези земеделски земи не са налични по преписката. Неправилно от страна на първоинстанционният съд е прието, че самото наличие на анкетни карти е доказателство за реалното обработване на тези земи. Следва да се посочи, че самите анкетните карти имат удостоверителен характер съгласно чл. 2 от Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, като в този смисъл тяхното предназначение е да набират информация за замеделските производители и за дейността им. Доколкото в тях е декларирано намерение за обработка на описаните площи не може да се приеме, че те сами по себе си могат да бъдат служат като доказателство за реално обработване на посочените в тях площи. В хода на производството от жалбоподателя са наведени твърдения за наличието на споразумения за преотстъпване на по- голяма част от земите в землищата на общините Килифарево и Лясковец за обработване от трети лица. Тези факти, сочени от жалбоподателя са останали неизяснени от съда, а те са основни за решаването на спора, доколкото исканото удосотеверение за обстоятелства по чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ касае реално обработвани от участника земеделски земи, а не за декларирани намерения за обработване. В нарушение на процесуалните си задължения съдът не е дал указания на страните относно фактите, които се нуждаят от доказване и не е изяснил обстоятелствата, които са от значение за решаване на делото. Липсата на доказателства по този основен за спора въпрос е довел до неизясняване на спора от фактическа страна, което е направило решението необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а с оглед характера на производството е недопустимо даказателства за тези факти да бъдат събрани в настоящото производство. Обжалването решение, като неправилно следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава следва да се присъдят и направените разноски пред Върховния административен съд по правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение