Решение № 1030 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2007 г.

Решение № 1030 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба А. Х. Л. от град Я. против въззивно решение № 100/25.4.2007 г. по гр. д. № 78/2007 г. по описа на Я. окръжен съд, г. о., III-ти състав. Обстоятелствата по делото са следните: К. И. В. от град Я., Й. И. Й. от град С., област Бургас, и Г. И. А. от с. В., област Бургас, са предявили против А. Х. Л. от град Я., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на баща си И, бивш жител на с. О., който е бил собственик на дворно място от 2025 кв. м неурегулирано, а урегулирано - 2570 кв. м в с. О., съставляващо имот № VII-230 в кв. 31 по стария план на селото. Твърди се също така, че след смъртта на наследодателя ищците са продължили да владеят имота, като са го поделили доброволно и са се снабдили с нотариални актове за част от него. Излага се, че за частта, придаваема по новия план към имота на Ж. Г., не са разполагали с документ са собственост, но са продължили да го владеят, като тази част представлява оградено празно дворно място, в което са засадени овощни дръвчета и люцерна. Твърди се, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за придадената към съседния имот част с площ от 320 кв. м, без да е владял в продължение на 10 години. Претендират да са собственици по отношение на ответника на 320/1045 идеални части от дворно място, цялото от 1045 кв. м, представляващо УПИ-ХII-418 в кв. 53, при граници улица, УПИ ХI-416, УПИ II-416 и УПИ I-418, които 320 кв. м са част от ПИ № 416, както и да бъде отменен издадения на ответника нотариален акт. С решение № 1057/22.01.2007 г. по гр. д. № 955/2006 г. Ямболският районен съд, гражданска колегия, е уважил предявените искове. С решение № 100/25.4.2007 г. по гр. д. № 78/2007 г. по въззивна жалба от ответника по исковата молба А. Л., Ямболският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че положителният установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е основателен по съображения подробно изложени в мотивите на решението. Срещу решението на Я. окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба А. Л., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ц, който депозира писмена защита. Ответниците по касация К. В., Й. Й. и Г. А., посредством процесуалния си представител - адв. Г, оспорват жалбата. Депозирана е писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Решението на Я. окръжен съд е неправилно. Същото е поставено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е нередовност на исковата молба. От петитума на същата не може да се направи категоричен извод дали се претендира установяване на собственост върху идеална част от процесния УПИ или реална част в размер на 320 кв. м. Тази нередовност окръжният съд е следвало да отстрани във въззивното производство. Това се налага както с оглед изискванията на чл. 98, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), така и предвид недопустимостта за претендиране на реална част от парцел. Отстраняването на визираната нередовност ще очертае по ясен и категоричен начин предмета на претендираното право. От друга страна, въззивната инстанция е допуснала и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказала на жалбоподателя в настоящото производство допускане до разпит на ищците по реда на чл. 114 ГПК (отм.), с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното налага пълна отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане на спора производството по делото следва да се остави без движение, за уточняване петитума на иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съгласно гореизложеното. Освен това следва да се допусне и разпит на ищците по реда на чл. 114 ГПК (отм.). Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.