Решение № 13140 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2017 г.

Решение № 13140 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на А. В. Р., гражданин на Руска федерация, против Решение № 1278 от 28.02.2017 г., постановено по административно дело № 12124/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че по отношение на него не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Посочва се, че е допуснато съществено процесуално нарушение и по специално е нарушен чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не са преценени всички факти и обстоятелства по делото. Иска отмяна на постановеното съдебно решение и да се реши делото по същество, като административното решение бъде отменено, а преписката върната на органа. Касационният жалбоподател А. В. Р., редовно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява. О. П. на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита за правилно преценено, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ спрямо търсещия закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на А. В. Р., гражданин на Руска федерация, срещу Решение № 7585/31.08.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Счита, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обоснован е извод, че в Руската федерация не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила . Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се споделят доводите от касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на изчерпателност относно всички изразени оплаквания в жалбата. Произнасянето на съда се предхожда от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, предвид изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са твърдения на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, следва да се приеме, че по отношение на А. В. Р. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Както е посочено в решението на административния орган получаването на заплахи от неизвестни лица, не може да бъде основателна причина за опасение от преследване, въз основа на което да бъде предоставен бежански статут. Обстоятелството, че неколкократно и безпроблемно е напускал страната си на произход, е показателно за това, че държавните институции нямат отрицателно изразено отношение спрямо него или някой от семейството му. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. В. Р. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от решаващия съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Решаващият съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно справка от 28.06.2016 г. относно състоянието на човешките права в Руската федерация, като е посочено, че ситуацията там е нестабилна, но не може да бъде характеризирана като ситуация на въоръжен конфликт и безогледно насилие. Правилно е прието, че на база тези доказателства обосновано липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. В решението на Председателя на ДАБ е посочено, че в справката относно актуалното положение в Русия, най- значимите проблеми за страната, според доклад на държавния департамент на САЩ, са ограничаването на политическото участие и свободата на изразяване, събрания и медии, дискриминация срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства, правосъдие и правораздаване. Следва да се посочи, че горното не определя страната като несвободна. Преценката дали следва да се предостави закрила за едно лице, се отнася за всеки конкретен случай на депозирана молба, като законосъобразно е установено в конкретния случай, че не са налице основанията, посочени в закона за предоставянето на такава по отношение на А. В. Р.. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. В съдебния акт са обсъдени всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Фактите от бежанската история на касационния жалбоподател, не са подкрепени с доказателства и създават индикации за недостоверност. Сочената от А. В. Р. заплаха не се вписва в понятието преследване, което да може да е основание за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. Визирането на обстановката в Украйна е несъотносимо, тъй като не касае факти, свързани със страната на произход и бежанската история на лицето. Посочената от чужденеца причина за напускането на страната, поради това, че е бил арестуван и заплашван не може да се приеме за достоверна. Пред административният орган и съдът не са представени никакви доказателства в потвърждение на тези твърдения. Същият е напуснал страната по легален начин с туристическа виза и необезпокояван от нейните официални власти. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,