Решение № 2191 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ч. Чалъков в качеството му на представляващ СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ВИТУС ООД, С [ЕИК], с адрес в гр. Хисаря, п.к.4180, бул. Александър Стамболийски, 21 със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. Мария Кюри, 1 против Решение 1807/23.10.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 208/2023г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание РД-28-257 от 29.12.2022г. на Директора на РЗОК Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на суми в размер на 13131.99 лева. Поддържат се доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата по делото, обжалвания съдебен акт и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Основанието са констатации от проверка, че описаните в протокола за констатации случаи на хоспитализации в лечебното заведение не са описани и подадени в електронния отчет, съгласно изискванията на чл. 366, ал. 5 и ал. 8 от НРД 2020-2022г. за МД, поради което не следва да се заплаща дейността, съгласно разпоредбата на чл. 366, ал. 9 от НРД за 2020-2022г. за МД. Съдът е установил от приложената административна преписка и от заключение на експертиза, че не е имало пречка за подаване на данните най късно до 17 часа на следващия работен ден, следващ деня на извършване на дейността, като не кредитирал гласните доказателства. При установеното от фактическа страна е отхвърлена жалбата. Решението е правилно. Производството по реда на чл. 76а от ЗЗО е за възстановяване на суми, получени без основание от изпълнители на индивидуални договори за оказване, в случая на болнична помощ. Разпоредбата предвижда възстановяване на сумите, когато има нарушения при оказване на тази помощ, като в настоящият случай разпоредбата на чл. 366, ал. 9 от НРД за 2020-2022г. за МД предвижда изрично, че не се заплаща медицинска дейност при късно подадена информация в РЗОК по електронен път в утвърдени от НЗОК формати. Поддържаните доводи в касационната жалба, че не са описани нарушения, че не са изведени фактически констатации за такива нарушения, че е имало технически проблем, който не е взет предвид от съда в мотивите му, са неоснователни. Мотивите на съда са изчерпателни, адекватни на доказателствата по делото и правните изводи са обосновани на установените факти и приложимия материален закон. Предвид изложеното мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника, което съдът определя на 240 лева на основание чл. 78, ал. 8 ат ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пл. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение