Решение № 6226 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2012 г.

Решение № 6226 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е касационна жалба от Христо Тодоров Рибарев от гр. Козлодуй срещу решение № 874 от 20.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3488/2011 г. по описа на Административен съд - София град, В ЧАСТТА МУ, в която са отхвърлени следните, обективно съединени в исковата молба осъдителни искове срещу Софийски районен съд, а именно: за имуществени вреди -пропуснати ползи, съставляващи неполучени заплати и други допълнителни вземания към трудовото възнаграждение на "портиер" в "Дом на енергетика"-Козлодуй в размер на 14 400 лв. общо за периода 16.02.2006 г. -16.02.2011 г. и за неимуществени вреди в размер от присъдената сума от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв, и двата иска - като последица от издаденото на Рибарев свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г. с невярно и непълно съдържание, както и В ЧАСТТА на същото съдебно решение, в която исковата молба на Рибарев по отношение искането за присъждане на имуществени вреди за периода от 16.02.2011 г. до 16.02.2014 г. е върната и производството по делото в тази част е прекратено. От съдържанието на касационната жалба и допълненията към нея може да се приеме, че касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част - т. е. в частта му, в която Софийски районен съд е осъден да заплати на Христо Тодоров Рибарев от гр. Козлодуй на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011 г. до окончателното му изплащане, е предявена и касационна жалба от Софийски районен съд. Този касатор твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, но, предвид изложените в касационната жалба доводи, могат да се извлекат и изложени от касатора съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилно АССГ бил приел, че издаването на свидетелство за съдимост от съставлява административна, а не правораздавателна дейност. Неправилно самото свидетелство за съдимост било квалифицирано като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК или като документ, издаден в изпълнение на административна услуга. Неправилно съдът бил разтълкувал и разпоредбата на чл. 204 от АПК като е приел, че в случая могат да се претендират вреди, без издаденият индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК да е отменен като незаконосъобразен или съдържанието на удостоверителния документ - оспорен по административен ред. И двамата касатори молят съдебното решение да бъде отменено в обжалваните от тях части като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Христо Рибарев - същият и ответник по другата касационна жалба, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Вторият касационен жалбоподател, Софийски районен съд, явяващ се и ответник по другата касационна жалба, редовно призован, се представлява от юриск. Банова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на Рибарев и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната от Софийски районен съд част, а в останалата част - оставено в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно за обжалващите, поради което са допустими. По съществото на двете касационни жалби съдът приема следното: За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АССГ е приел, че Христо Рибарев претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за посочения от него период в резултат на издадено на база служебна справка от СРС свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г., в което неправилно са отразени факти по осъждането на Рибарев, без да е отразено обстоятелството, че същият е реабилитиран по право за тези осъждания. АССГ е приел, че така издаденото свидетелство за съдимост съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, издаден в осъществяване на поискана административна услуга. Съдът е развил съображения за това, че, веднъж извършена административната услуга, в изпълнение на която е издадено процесното свидетелство за съдимост, редът за защита от невярното или непълно съдържание на същото се осъществява не чрез обжалването му пред съда по АПК, а само чрез обжалване по административен ред с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК. Тъй като законодателството не предвижда Бюрото за съдимост, издало свидетелството, да има по-горестоящ административен орган, който да упражни контрола по чл. 81, ал. 2 от АПК, АССГ е заключил, че в този случай не се прилага разпоредбата на чл. 204 от АПК и, за да се присъди обезщетение за вреди от удостоверителен административен акт, не е необходимо същият акт да е отменен като незаконосъобразен от по-горестоящ административен орган или с влязло в сила съдебно решение. АССГ е приел, че по отношение на осъдения Христо Рибарев е налице настъпила за осъжданията му реабилитация по право по смисъла на чл. 88а от НК, поради което издаденото свидетелство за съдимост е с невярно съдържание, от което за ищеца безспорно са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него душевен стрес и дискомфорт от това, че в малкия град, в който живее и е известен с активната си гражданска позиция, същият е бил афиширан за пореден път като осъждан. Предвид горните съображения и определяйки размера на претърпените от ищеца вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, АССГ е осъдил Софийския районен съд да заплати на Христо Рибарев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. За да отхвърли иска на Рибарев за причинени му имуществени вреди от невярното по съдържание свидетелство за съдимост, претендирани за периода 16.02.2006 г. -16.02.2011 г., АССГ е приел, че липсва причинно-следствена връзка между пропуснатите ползи - неполучено възнаграждение и допълнителни плащания за длъжността"портиер" при "Дом на енергетика"-Козлодуй и издаденото с неточно съдържание свидетелство за съдимост. Съдът е развил доводи за недоказаност на обстоятелството, че Рибарев би заел длъжността"портиер" дори при изрядно и удовлетворяващо го като съдържание свидетелство за съдимост и е отхвърлил иска за имуществени вреди за този период поради липса на причинна връзка между акта, от който се претендират вредите и евентуалното им настъпване. За да върне исковата молба на Рибарев срещу Софийски районен съд в частта й относно искането за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за бъдещ период: 16.02.2011 г. до 16.02.2014 г. и да прекрати производството по делото в тази част, АССГ е приел, че искът в тази си част не отговаря на изискванията на чл. 124, ал. 2 от ГПК, тъй като не се касае за суми, безспорно установени по основание, размер и падеж. По горните съображения и на основание чл. 130 от ГПК съдът е приел искът за имуществени вреди за бъдещ период за недопустим, върнал е исковата молба на ищеца в тази й част и е прекратил производството по делото. Върховният административен съд, трето отделение, сезиран с двете касационни жалби, предявени както от ищеца, така и от ответника в първоинстанционното производство, с които в крайна сметка се атакува цялото съдебно решение и упражнявайки правомощията си по чл. 218 от АПК приема следното: Неоснователни са развитите в касационната жалба на Софийски районен съд доводи за това, че дейността по издаване на свидетелство за съдимост от Бюрото за съдимост при съответния районен съд не е административна, а правораздавателна дейност. Видно от спецификите на дейността по удостоверяване на факти с правно значение, както и с оглед разпоредбата на § 1, т. 1 и т. 2, б. "а" и "б" от ДР на Закона за администрацията издаването на свидетелство за съдимост от длъжностни лица при бюрата за съдимост към районните съдилища съставлява дейност на безспорна съдебна администрация, т. е. издаването на свидетелството за съдимост е при и по повод осъществяване на административна дейност, а самото свидетелство може да се квалифицира като издадено в резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, както правилно е приел и АС-София град. Решението на Административен съд - София град обаче е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не се е произнесъл с решението си по всички наведени фактически основания, от които ищецът формира претенцията си за имуществени и неимуществени вреди. Неправилно съдът е квалифицирал фактическите твърдения в исковата молба и уточнителната такава от 4.07.2011 г. и неправилно е приел, че вредите се претендират единствено от невярното и/или непълно като съдържание свидетелство за съдимост. Със свое разпореждане от 13.06.2011 г. АССГ е оставил първоначалната искова молба на Рибарев без движение с указание с нарочна писмена молба с препис за ответника да изложи конкретни, ясни и точни факти във връзка с четирите елемента от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В изпълнение на това разпореждане със своя молба от 4.07.2011 г. Рибарев е уточнил, че претенцията му за вреди се основава на два отделни "акта" - бездействие на съответното длъжностно лице при Районен съд - София, което не е изпълнило законовото си задължение служебно да отрази в бюлетина за съдимост факта на снемане на осъждането му / настъпила реабилитация по право/ и чрез издаването на свидетелство за съдимост, чието съдържание не отговаря на закона и действителното фактическо положение. Съдът въобще не се е произнесъл по първото фактическо основание за претендираните вреди - бездействието на длъжностното лице, което, въпреки наличието на законово задължение служебно да отрази в бюлетина за съдимост, не било сторил това. Освен че това непроизнасяне само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на същото делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът, с цел обсъждане на така наведеното фактическо основание, от което се претендират вреди, е следвало в съответствие със служебното начало в административния процес да укаже за необходимостта от събиране на основни писмени доказателства - бюлетинът за съдимост на Христо Рибарев и служебната справка, изготвена от СРС, на база на която РС-Козлодуй е издал процесното свидетелство за съдимост. Без тези доказателства не би могла да се прецени основателността на иска от гледна точка на наличието на незаконосъобразно бездействие на административен орган и/или длъжностно лице като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и дали искът е насочен срещу надлежния ответник или не. В нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон АССГ е провел разширително тълкуване на чл. 204 от АПК. Неправилно съдът е приел, че, предвид обстоятелството, че невярното и/ или непълното съдържание на свидетелство за съдимост / независимо дали това свидетелство съставлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК или се разглежда като официален удостоверителен документ / може да се оспорва само по административен, а не по съдебен ред предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК, а по-горестоящ административен орган на Бюрото за съдимост няма по закон, то в този случай изискването същото удостоверение да е опровергано като съдържание с влязло в сила съдебно решение като единствена положителна процесуална предпоставка за правото на иск по ЗОДОВ не било приложимо. При невярно съдържание на свидетелство за съдимост вреди според АССГ от това свидетелство могат да се претендират директно в производството по ЗОДОВ, без да е необходимо това невярно съдържание на свидетелството да е установено с влязъл в сила съдебен акт. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя това разширително тълкуване на чл. 204 от АПК. Ако се приеме, че свидетелството за съдимост като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, съставляващ едновременно с това официален удостоверителен документ, не може да бъде атакувано по административен ред поради липса на по-горестоящ административен орган, то и в този случай неверността на съдържанието му следва предварително да бъде установена с влязло в сила решение в отделно съдебно производство - било в установително исково производство по общия исков ред по ГПК / в какъвто смисъл е преобладаващата практика на ВАС относно приложното поле на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК /, било в производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК / в какъвто смисъл са Определение по адм. д. № 14079/2011 г., ВАС, II отделение и Определение № 12666/15.10.2012 г. по адм. д. № 10256/2012 г. по описа на ВАС, II отделение/. С оглед гореизложеното АССГ неправилно в производството по ЗОДОВ инцидентно се е произнесъл по наличието на настъпила по отношение на Рибарев реабилитация по право - подобно произнасяне е извън компетентността на административния съд, строго дефинирана в чл. 128 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице, е в компетентността единствено на общия съд, в случая - на председателя на Софийски районен съд или определен от него заместник по смисъла на Глава четвърта"Свидетелства за съдимост и справки за съдимост" от Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение