Решение № 14862 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2018 г.

Решение № 14862 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград против решение № 1176 от 20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 280/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, потвърждаване на оспореното пред съда негово решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, "Б. Г. Василев – Е. 29" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, в писмен отговор на управителя на дружеството и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Кръстева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на "Б. Г. Василев – Е. 29" ООД, гр. Благоевград решение № ПО-01-20 от 26.02.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БД "ЗР"), с което на основание чл. 78, ал. 1 и 2, във вр. с ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, чл. 43 и чл. 49, ал. 1 от Наредба за ползването на повърхностни води, чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане № 41140081 от 26.10.2010 г., продължено с решение № ПО-01-163 от 05.07.2012 г. и решение № ПО-01-18 от 26.01.2015 г. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект, р. Елешница, десен приток на река Струма, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Елешница", като мястото на водовземане е в землището на с. Сажденик, община Кюстендил. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с. з. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БД "ЗР", по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му "Б. Г. Василев – Е. 29" ООД, гр. Благоевград. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и засегнатия участък от водния обект попадат в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ – Защитена зона "Осогово" за запазване на дивите птици, обявена със заповед от 29.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите и Защитена зона "Осоговска планина" за опазване на природните местообитания. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, на която се основава оспореното пред съда решение на директора на БД "ЗР", органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая административният орган е приел, че заявлението на "Б. Г. Василев – Е. 29" ООД, гр. Благоевград за продължаване на издадено му разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като би довело до нарушаване на нормативна разпоредби – чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, при което не следва да се изследват останалите изисквания на чл. 78, ал. 2, т. 2 и 3 ЗВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби въвеждащи забрана за продължаване на срока на издадено разрешително за водовземане. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в Защитена зона за опазване на дивите птици "Осогово" с код BG0002079, за която е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от министъра на околната среда и водите на 29.10.2008 г. и в Защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна "Осоговска планина" с код BG0001011, за която такава не е издадена. Тази зона е включена в приетия с Решение № 661 от 16.10.2007 г. на Министерския съвет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че е без значение какви са забраните и ограниченията на дейности свързани със състоянието на водите в тези зони. Достатъчно е установяването, че мястото на водовземане попада в защитени зони, след като забраната произтича пряко от нормативен акт. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 5 ЗВ определя като зони за защита на водите и защитени територии или зони за опазване на местообитания и биологични видове, в които "поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване". Съответно според чл. 119б ЗВ за териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона, влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид. Правилно при така посочената нормативна уредба първоинстанционния съд е приел, че след като в заповедта, по чл. 12, ал. 6 ЗБР за защитена зона "Осогово" не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тази зона само по себе си не основава приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, послужил като основание за издаване на оспореното пред съда решение. Неоснователно е при установеното по делото твърдяното от касатора противоречие с Директива 79/409/ЕИО на Съвета, тъй като със заповедта са определени дължимите се от държавата мерки за защита на дивите птици в конкретната защитена зона.. Защитената зона "Осоговска планина" също не е зона за защита на водно тяло, като по делото не се твърди, не се сочи и в оспореното пред съда решение на административния орган, в тази зона поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитени природни местообитания или видове, включени в приложения I и II на Директива 92/43/ЕИО на Съвета. Отделно от това, съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/2010 г. от 06.08.2010 г.), всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. При позоваване именно на тази разпоредба срокът на разрешителното за водовземане на "Б. Г. Василев – Е. 29" ООД, гр. Благоевград е продължен на два пъти – с решения от 05.07.2012 г. и 26.05.2015 г., като при издаването им не са констатирани законови пречки по смисъла на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1000 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 795478 от 16.09.2019 г. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение