Решение № 13282 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2016 г.

Решение № 13282 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. А., чрез своя процесуален представител адв. Е. А. - САК против решение № 762 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1029/2015 г. на Административен съд - С. област, 4-ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Уведомително писмо № 02-230-6500/7461 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ"Земеделие"/ и е осъдил жалбоподателя да заплати разноски на Д. фонд "Земеделие" в размер на 1150 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е постановил необосновано съдебно решение при неизясняване на фактическата обстановка, неправилно е приложил последиците от тежестта на доказване, както и е допуснал процесуални нарушения при оценката на събраните по делото доказателства, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, с произтичащите от това законни последици и да се постанови друго решение, с което да се уважи жалбата и да се отмени атакуваното уведомително писмо. Направено е доказателствено искане за назначаване на агротехническа експертиза, с посочени задачи. Претендира присъждане на направените в настоящата инстанция разноски и направените пред Административен съд С. - област разноски по делото. Ответникът - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. Т., с писмена молба счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли, решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. На следващо място е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно е направено искане за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуална допустима, а по същество е неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Е. С. А., със съдебен адрес - гр. С., ул. "О. П." .№..., ет. ..., офис № 4, подадена чрез адв. Атанасова, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-230-6500-7461/29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С Решение № 762 от 26.07.2016 г. постановено по адм. дело № 1029/2015 г. по описа на Административен съд С. - област, съдът е отхвърлил жалбата на Е. С. А. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-230-6500/7461/29.09.2015 г. на зам.- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е осъдена да заплати на ДФ"Земеделие" сумата от 1150 лв. представляващи сторени по делото разноски. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от заместник - изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" като административен орган, комуто са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане съобразно заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което административният орган, издал оспорения административен акт, разполага с материална компетентност. Актът е постановен в предвидената писмена форма, подписана от издателя й, в същия са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването му, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебнотехнически експертиза /СТЕ/ и агротехническа експертиза /АТЕ/, като последната е оспорена от процесуалния представител на ДФ "Земеделие", като е счела, че това заключение влиза в противоречие с вече приетата по делото съдебно-техническа експертиза и моли да не се приема и да се назначи тройна комплексна съдебно-техническа експертиза. Във връзка с което същата е допусната и приета. Първоинстанционният съд в решението си се е мотивирал, че не кредитира Агротехническата експертиза, тъй като вещото лице Паламаров, като чл. на тройната СТЕ е заявило в съдебно заседание, че е подписало заключението и го поддържа и няма особено мнение от него. Според първоинстанционния съд заключението по АТЕ е в противоречие с тройната СТЕ и вещото лице Паламаров изрично заявява, че поддържа последната и съдът е кредитирал единствено СТЕ. На последващо място съдът приема комплексната /тройна/ СТЕ за обективна, безпристрастна и пълна и доколкото се оспорва от жалбоподателя, но не се сочат доказателства в обратния смисъл съдът й дава вяра. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като неразделна част от уведомително писмо са приложени и таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, в която се съдържат фактически и правни основания. Следователно в уведомителното писмо се съдържат фактически основания, мотивирали административния орган да вземе решението си. Настоящия тричленен състав приема, че словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./ с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с гореизложеното, посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неизлагане на мотиви в административния акт следва да се приемат за неоснователни. На последващо място първоинстанционния съд е уважил всички направени искания на страните по делото - допуснал е до разпит свидетели, назначил е исканата съдебно-техническа експертиза, агротехническа експертиза, вследствие на които е допуснал тройна техническа - експертиза, същия е преценил показанията на свидетеля, заключенията на вещите лица с оглед всички представени по делото писмени доказателства. Също така правилно първоинстанционния съд е приел, че не следва да кредитира Агротехническата експертиза, тъй като вещото лице Паламаров, като чл. на тройната СТЕ е заявило в съдебно заседание, че е подписал заключението и го поддържа и няма особено мнение от него. Правилно първоинстанционния съд е установил, че заключението по АТЕ е в противоречие с тройната СТЕ. Видно от протокол от 14.06.2016 г. от съдебно заседание - вещото лице Паламаров изрично заявява, че поддържа последната. На последващо място правилно първият съд, приема комплексната /тройна/ СТЕ за обективна, безпристрастна и пълна. При изготвянето на същата са били определени вещите лица изработили СТЕ и АТЕ, въпросите предмет на тройната СТЕ са идентични с въпросите по предходните СТЕ и АТЕ. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай Е. С. А. е участвала в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като е упражнила правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДП", за резултатите от което е уведомена с писмо № 94-4236/11.06.2015 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. да е обжалван от Е. А. в законоустановения 14-дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и тройна съдебно - техническа експертиза общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ - РА по заявлението на жалбоподателката е 2,52ха., а установените като допустими са с площ 8,24 ха. Процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като годни за подпомагане площи са 30,58%. При наддеклариране над 20% санкционирана площ е равна на установената като годна за подпомагане - т. е. не се изплаща субсидия по заявлението, но не се налага санкция за бъдещ период. На следващо място са неотносими в това производство възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой - чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. (каквато актуалност всъщност не е налична за тази година) или чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от компетентните административно органи. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на агротехническа експертиза, която след като се запознае с доказателствения материал по делото и съобразно Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища да отговори на поставените в касационната жалба въпроси. С разпоредбата на чл. 220 от АПК законодателят е определил, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В чл. 219, ал. 1 от АПК е регламентирано допускането на писмени доказателства за установяване на касационните основания. Искането за назначаване на агротехническа експертиза в настоящото производство е недопустимо. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение