Решение № 4645 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2013 г.

Решение № 4645 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 3549 от 27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 8395/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4145 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, с което е отказана оторизация и финансово подпомагане за сумата от 3845.14 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2164.74 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Станимир Ангелов Стоев, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. Констатирал е че административният орган неправилно е изчислил недопустимата за подпомагане площ, като по този начин е ощетил неправомерно жалбоподателя. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Станимир Ангелов Стоев общо заявление е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Правилно съдът е констатирал нарушение на материалноправните разпоредби при определянето на допустимия слой за подпомагане за кампания 2011 г. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е част от Системата за идентификация на земеделските парцели и представлява геореферирана графична база от данни за площите допустими за подпомагане (площите поддържани в добро земеделско състояние съгласно Наредба № 5 от 10 март 2010 г.). Специализираният слой, както и самата Системата за идентификация на земеделските парцели се поддържа и актуализира от министъра на земеделието и храните, чрез самолетно заснемане и отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината. Разплащателната агенция само използва приетия за съответната кампания слой, но нито го създава, нито може да прави актуализации по него. Видно от назначената по делото експертиза, площи в добро земеделско състояние, за което са извършени както теренни проверки, така и самолетно заснемане за кампания 2011 са приети за попадащи извън допустимият за подпомагане слой. В случая се касае за неправилно разчитане на самолетните снимки или протоколите от теренна проверка от страна на компетентните длъжностни лица, в следствие на което допустими за подпомагане площи са изключени от слоя. Съгласно заключението на вещото лице в общия размер на недопустимите за подпомагане площи по АП 13 е 0.46 ха, което представлява 3.66 % от установената площ, което съществено се различава от приетото от административния орган - 7.33 ха недопустими за подпомагане площи, представляващи 100 % от установената площ. Правилен се явява изводът на съда, че така допуснатото нарушение е съществено. За да бъде определено едно нарушение на административнопроизводствените правила като съществено, което е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК, то следва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на административния акт. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая административният орган е констатирал 100 % наддекларирани площи, което има за правна последица санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, както и налагане на санкция за бъдещ период. Ако бъдат приети за допустими за подпомагане цитираните от вещото лице площи процентът недопустими за подпомагане площи по АЕП би бил различен и ще повлияе съществено на наложена санкция за бъдещ период. Поради това настоящата инстанция намира допуснатото от административния орган нарушение за съществено. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на ответника по касационната жалба са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания и неправилно административния орган е отказал оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление за сумата от 3845.14 лв. и е наложил санкция за бъдещ период в размер на 2164.74 лв. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение