Решение № 13864 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2015 г.

Решение № 13864 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Тодор Георгиев Енков, гр. Копривщица, ул. "Дончо войвода" № 3 за отмяна на Решение № 8 от 7.01.2014 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 716/2013 г.

Искателят - Тодор Георгиев Енков, моли съда да отмени Решение № 8 на основание чл. 239, т. 1 АПК поради узнаването на факта, че назначеното по делото вещо лице не е било правоспособно. Позовава се на публикация във форума "Правен свят". Сочи, че вещото лице Силвана Евлогиева Цветанова била отписана от списъка на вещите лица през 2013 г. В списъците няколко години по-рано - за 2011 г., фигурирала, но със специалност информационни технологии. Счита, че огромна е разликата между специалист по информационни технологии и графолог. Без да е сочена като основание и описана, към искането е приложена експертна справка № 70 от 6.11.2013 г. на младши експерти в Районно управление "Полиция", гр. Пирдоп. Претендира направените в съдебните производства разноски.

Ответникът по искането - кметът на Община Копривщица, счита искането за недопустимо поради нарушение на сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК. Сочи, че от искането е видно, че твърдяното отнемане на правоспособността на вещото лице е станало преди постановяване на решението по делото. Поради това и с оглед на чл. 240, ал. 1 АПК едногодишният срок от постановяване на съдебното решение е изтекъл на 7.01.2015 г., а искането е подадено на 14.05.2015 г. Сочи също, че твърдението на искателя не е подкрепено с никакво доказателство - извадката от интернет форума не се ползва с никаква доказателствена сила.

Алтернативно счита искането за неоснователно. Сочи, че назначаването на вещо лице е процесуално действие на съда, а не ново обстоятелство или откриване на ново писмено доказателство. Новооткритите обстоятелства не могат да са обосновани с процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Счита приложената извадка от Интернет за недопустимо доказателство, а приложената експертна справка за неотносима, тъй като не е обсъдена в молбата. Въпросът за пороците на експертизата не е решаващ за хода на делото и не е необходимо да се отменя съдебното решение.

За да се произнесе съдът установи следното от фактическа страна:

1. На 10.05.2003 г., със Заповед № 110, кметът на Община Копривщица одобрил изменението на дворищно-регулационната линия между урегулирани поземлени имоти ХIV-285 и ХIII-285, кв. 11 по плана на гр. Копривщица.

2. На 7.01.2014 г., с Решение № 8 Административен съд, София област, постановено по административно дело № 716/2013 г., оставил без разглеждане жалбата на Енков срещу Заповед № 110 с твърдение за незаконосъобразност, прекратил съдебното производство в тази част и отхвърлил искането на Енков за обявяване на нищожност на Заповед № 110.

3. На 20.10.2014 г., с Решение № 12438, постановено по административно дело № 4453/2014 г., Върховният административен съд оставил в сила Решение № 8.

4. На 30.10.2014 г. Енков подал до Върховния административен съд искане за отмяна на Решение № 4453 от 20.10.2014 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него Решение № 8 от 7.01.2014 г. на Административен съд, София област, на основание чл. 239, т. 1 АПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства - експертна справка № 70 от 6.11.2013 г. и № 1 от 6.01.2014 г.

5. На 2.02.2015 г., с Решение № 1135, постановено по административно дело № 15050/2014 г., Върховният административен съд отхвърлил искането на Енков за отмяна.

6. На 14.05.2015 г. Енков подал молба за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, по която е образувано настоящото дело.

Въз основа на така установените факти съдът счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна, срещу влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК.

Искателят обосновава искането си за отмяна с откриването на ново обстоятелство от съществено значение за делото, за което представя ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК - извадка от Интернет форум. Твърди, че чрез извадката "наскоро" разбрал, че назначеното по делото вещо лице не е в списъка на вещите лица и няма изискуемата квалификация за извършване на графологична експертиза. Представената по делото извадка от Интернет форум на страницата на електронното издание "Правен свят" носи дата 25.04.2015 г. При справка на Интернет страницата на електронното издание "Правен свят" - http:/legalworld. bg/forum. php?topicid=219570& orderby=1, се установява, че форумът е създаден на 15.04.2015 г. Искането за отмяна е подадено на 14.05.2015 г., т. е. формално в тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 АПК - от узнаване на обстоятелството дори и да се приеме за дата на узнаването датата на създаване на форума.

Искането е и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК - съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20.10.2014 г. Неоснователен е доводът на ответника за изтекъл на 7.01.2015 г. срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Срокът по чл. 240, ал. 1 АПК започва да тече от датата на влизане на съдебното решение в сила, а не от датата на неговото постановяване, тъй като отмяна може да се иска само на влезли в сила съдебни решения. Решение № 8 е влязло в сила на 30.10.2014 г., когато е постановено потвърдителното решение на Върховния административен съд.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Искателят твърди, че новото писмено доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, е информация от Интернет форум. Представената по делото извадката от Интернет форума е възпроизведено на хартиен носител електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Следователно, с оглед на законовата фикция електронното изявление в Интернет форума, на което се позовава искателят, е писмен документ по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Този писмен документ има за свой автор лице, което се е обозначило с псевдоним (nickname) и което не е подписало електронния документ с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. С оглед на това писменото доказателство, с което искателят обоснована искането си за отмяна, е частен неподписан документ. По аргумент от чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК частният неподписан документ не съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено. Тоест, той не притежава дори формална доказателствена сила. Това прави твърдението на искателя за наличие на ново писмено доказателство неоснователно. Доказателствената тежест за доказване на новото писмено доказателство е на искателя.

Наред с изложеното, следва да се посочи, че изключването на едно вписано в списъка на вещите лица лице е публично оповестен акт - съгласно чл. 402, ал. 3 ЗСВ списъкът на вещите лица, ведно с тяхната квалификация, се публикува в Държавен вестник. С оглед на това факта дали вещото лице е вписано или не в списъка на вещите лица и дали е вписано като вещо лице с необходимата за процесната експертиза квалификация е могъл да бъде известен на страната към момента на разглеждане на делото. Ако искателят бе положил нормално дължимата грижа за водене на делото той би установил към датата на назначаване на съдебната експертиза вписано ли е назначеното от съда вещо лице в списъка на вещите лица и има ли необходимата квалификация.

Видно от изложеното искателят не е доказал наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да му бъде известно. Това прави искането неоснователно. Съдът следва да го отхвърли. Що се отнася до приложената към искането експертна справка № 70 от 6.11.2013 г. на младши експерти в Районно управление "Полиция", гр. Пирдоп първо, това писмено доказателство не е сочено от искателя като основание за отмяна, и второ, по отношение на него е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд