Решение № 9182 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Баланс 37 ЕООД, гр. Ямбол против решение 566 от 11.04.2025 г. по адм. дело 352/2024 г. на Административен съд- Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РД/02- 01100 от 07.10.2024 г. на заместник кмета на община Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменен, като се постанови ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът заместник кмет на община Ямбол оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените в касационното производство разноски. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Баланс 37 ЕООД срещу решение РД/02-01100/07.10.2025 г. на заместник кмета на община Ямбол, с което на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, не е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ IX-101, кв. 53 по плана на гр. Ямбол ЦГЧ, изразяващо се промяна предназначението на имота от за обществено делово обслужване в за сгради със смесено предназначение, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и е законосъобразен. Въз основа на разпоредбите на чл. 110, ал.1 и ал. 2 ЗУТ съдът стига до извода, че след като за имота е одобрен ПУП- ПЗ, изменението на ПУП- ПР не може да се иска самостоятелно, а само с изменение и на плана за застрояване. Крайният извод на административния съд за законосъобразност на административния акт и отхвърляне на подадената жалба е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че заявителят Баланс 37 ЕООД се легитимира като собственик на УПИ IX-101, кв. 53 по плана на гр. Ямбол ЦГЧ. За имота през 2015г. са одобрени ПУП- ПРЗ и РУП, като по плана за регулация отреждането на имота е за ОДО. Издадено е разрешение за строеж за офис сграда за обществено делово обслужване. Към датата на подаване на заявлението сградата е със степен на завършеност груб строеж. Установено е също, че според ОУП на гр. Ямбол, одобрен през 2016г., имотът попада в устройствена зона за многофункционално ползване тип смесена централна- Ц (заключение на вещото лице). Представеното мотивирано предложение скица е за изменение, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, на действащия ПУП ПР за имота и се изразява в промяна предназначението на имота от за ОДО на за сгради със смесено предназначение. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че отказът на заместник кмета на община Ямбол да разреши на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработване на изменение на ПУП съгласно представените задание и скица- предложение, е законосъобразен. Процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и в нея следва да се провери дали искането е подадено от заинтересувано лице съгласно чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица- предложение и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен. В случая всички изброени предпоставки са изпълнени. Заявлението е подадено от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, представена е скица- предложение, а исканото изменение на ПУП- ПР, изразяващо се промяна на предназначението на УПИ IX-101, кв. 53 по плана на гр. Ямбол ЦГЧ от за ОДО в за сгради със смесено предназначение съответства на ОУП на гр. Ямбол. Според общия устройствен план имотът, за който се отнася изменението, попада в устройствена зона за многофункционално ползване тип смесена централна- Ц, в която е допустимо отреждането на урегулирани имоти със смесено предназначение (чл. 36 и сл. от Наредба 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Доводът на ответника, възприет изцяло и от административния съд в мотивите на оспореното решение, че изменение на плана за регулация е допустимо само с изменение на плана за застрояване, не намира опора в нормативната уредба и не може да бъде споделен. В противоречие с направения от съда извод следва да се посочи, че планът за застрояване е функция на плана за регулация, а не обратно, поради което няма законова пречка за самостоятелно изменение на плана за регулация, ако, както в случая, изискванията на закона са изпълнени. Изложеното налага заключението, че издаденият от заместник кмета на община Ямбол отказ по заявлението на Баланс 37 ЕООД с вх. УТС 01462/ 09.07.2024г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ето защо като приема обратното и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно прилагане на материалния закон. На това основание обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което решение РД/ 02-01100/ 07.10.2024г. на заместник кмета на община Ямбол да бъде отменено, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Баланс 37 ЕООД вх. УТС-01462/09.07.2024г. съгласно дадените указания. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Ямбол следва заплати на Баланс 37 ЕООД сумата 3800.00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 420.00 лв. държавна такса, 2500.00 лв. възнаграждение за адвокат и 880.00 лв. възнаграждение за вещо лице. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълен размер, с оглед фактическата и правна сложност на спора, а също и поради обстоятелството, че са в минималния размер за дела с такъв характер за две съдебни инстанции, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 / 2004г. за възнаградения за адвокатска работа. По тези съображения искането на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,