Решение № 14 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2007 г.

Решение № 14 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационни жалби на А. А. и Н. А. и на Н. Н. и К. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич (ОС) по гр.д. № 806/06 г. в различни негови части. Касаторите А. А. и Н. А. обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен установителният им иск за собственост върху 675/1350 ид.ч. от процесния имот - дворно място в с. Ц. и уважен ревандикационният иск на ответниците за толкова ид.части от имота с оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната му. Касаторите Н. Н. и К. К. обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният им ревандикационен им иск за разликата над 675/1350 до 1000/1350 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от построената в него паянтова постройка също с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, и искане за отмяната му. Ответницата по жалби З. Т. не изразява становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането им е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с тях касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен първоначалният иск на А. и Н. А. срещу К. К. и Н. Н. за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот - 1000/1350 ид.ч. от дворно място в с. Ц., общ. Балчик по наследство и давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС. Прието е, че последното е останало неустановено по делото - наследодателят на ищците К останал в имота след продажбата му на ответниците с договор по нот. акт № 139/89 г. като държател, без намерение да свои продаденото. Затова ищците не са придобили имота по давност, владеейки го от 1989 г. чрез наследодателя си, а след смъртта му през 2001 г. - и лично. По насрещния ревандикационен иск на ответниците по първоначалния Н. Н. и К. К. е прието, че те като купувачи по договора, скл. с нот. акт № 139/89 г. са придобили собствените на продавача К. А. 675/1350 ид.части от дворното място и 1/2 ид.ч. от постройката в него. Частта над признатата им до закупената с договора и претендирана с иска е собствена на бившата съпруга на продавача - З. Т. Купувачите не са я придобили като добросъвестни владелци с кратката давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, тъй като не са упражнили владението явно за нея, противопоставяйки й фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. По делото е установено, че първоначалната ищца З. Т. и наследодателят на първоначалните ищци А. - К. А. закупили по време на брака си (скл. през 1962 г. и прекратен с развод през 1987 г.) дворно място от 1350 кв. м с паянтова къща за живеене в с. Ц. нот. акт № 379/63 г. След развода и прекратяването с него на съпружеската общност върху имота, К. А. продал на ответниците по първоначалния иск Н. Н. и Кр. К. с нот. акт № 139/89 г. 1000 кв.м, като идеална част от имота, ведно с паянтовата къща в него. Продавачът останал в имота по уговорка с купувачите и продължил да се грижи за него, без да им оспорва собствеността. Имотът бил ограден и облагороден с овощни насаждения. Къщата се нуждаела от ремонт и купувачите наели работници, които държащият имота К. А. безпрепятствено допускал в него. След смъртта му в имота се настанили ищците по първоначалния иск, които оспорили правата на купувачите - ответници по иска. По жалбата на първоначалните ищци А. и Н. А.: Неоснователни са оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, ограничили правото на защита на касаторите пред ОС и довели до нарушаване на равнопоставеността на страните в процеса. Исковата молба на касаторите е оставена без движение и уточнена пред въззивния съд в съответствие с указанията в ТР № 1/01 г., като това е спомогнало за отделяне на спорното от безспорното между страните (съд. з. от 14.03.07 г.) Молбата за отлагане на съд. заседание от същата дата на адвоката им е постъпила след провеждане на заседанието - на 15.03.07 г. и затова ОС не е могъл да се произнесе по заявеното с нея искане. Правото на защита на касаторите не е нарушено, тъй като по делото пред ОС е проведено още едно с.з. - на 25.04.07 г.. В него те са могли да изложат доказателствени искания (вкл. да конкретизират това за допускане на свидетели откъм имена и обстоятелства за установяване, което не са сторили) и проведат защитата си по спора. Решението на ОС е постановено при спазване и на материалния закон и с оглед данните по делото, обсъдени по начина, посочен в чл. 188, ал. 1 от ГПК. Наследодателят на ищците е останал в имота след продажбата на процесната част от него със съгласието на купувачите, като във вътрешните им отношения не им е оспорвал собствеността и следващите от нея правомощия. Държал е за тях продадената им част и се е грижил за имота им (св. И, П. ). Непромененото след продажбата записване на имота в данъчните и общински регистри на името на продавача само по себе си не установява намерението му да го свои. Затова установителният иск за собственост на касаторите А. е неоснователен, а насрещният ревандикационен - основателен за закупената от Н. и К. собствена на продавача К. А. 1/2 ид.ч. част от имота (дв. място и къща), за която продажбата е произвела вещноправно действие, както е приел и ОС. По жалбата на ищците по насрещния иск Н. Н. и К. К. След покупката на имота в него останал продавачът, който продължил да го стопанисва както и дотогава. Трайно присъствие на други хора (и конкретно - купувачите) в имота не било забелязано. За продажбата знаели само няколко души в селото (св. Даскалов, И., П. ). Или касаторите не са осъществили явно владение (за което всеки може да научи) върху имота като техен, противопоставяйки фактическа власт с намерение за своенето му на неучаствалия в продажбата съсобственик Зл. Т. Затова не са придобили по давност до размер на продаденото нейните части от дворното място и паянтовата къща и ревандикационният им иск за тях е отхвърлен законосъобразно от въззивния съд. Жалбите са неоснователни - въззивното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.