Решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г.

Решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК "Лев инс" АД срещу въззивно решение № 73/08.07.2020 г. по в. гр. д. № 76/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 455/26.11.2019 г. по гр. д. № 138/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу С. П. Щ. искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумите: 233555, 54 лв., представляващи неотчетени, но платени застрахователни премии за периода 11.04.2016 г. - 03.11.2016 г.; 5995, 61 лв., представляващи неотчетени, но платени вноски по сключени застрахователни договори за периода 16.04.2016 г. - 05.11.2016 г., сумата от 50248, 16 лв., представляваща неотчетени, но платени премии по застрахователни договори за периода от 30.08.2016 г. - 05.11.2016 г. В срока за отговор ответницата С. П. Щ., представлявана от адв. Н. П., поддържа становище за правилност на въззивното решение. С определение № 302/16.04.2021 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност в хипотезата на явна необоснованост на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС споделя трайната практика на ВКС според която очевидната неправилност е порок на решението, който се установява само от мотивите към решението, и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения, въз основа на тях, фактически извод. В случая въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ като е приел, че С. Щ. не е изпълнявала отчетническа длъжност. За да стигне до този извод съдът е обсъдил само 4 бр. писмени доказателства за установяване на факта дали ищцата е заемала отчетническа длъжност, макар че по делото да са представени многобройни доказателства за изпълняваната от ответницата трудова функция. Тези 4 броя писмени доказателства са следните - трудов договор № 5/2008 г. между работодателя и ответницата за длъжността "директор на агенция Пазарджик"; копие от трудова книжка, в която е вписано, че през 2011 г. ответницата е "преназначена" от "ръководител на Агенция Пазарджик" на "главен специалист на Агенция Пазарджик", и липсва удостоверяване на изменение на трудовата функция по чл. 119 КТ; одитен доклад за извършен одит на застрахователна дейност на Агенция "Пазарджик 1", с ръководител С. Щ., за периода 01.02.2015 г. до 30.11.2016 г.; споразумение от 17.05.15 г. и анекс към него от 19.01.2016 г., където С. Щ. се е подписала като ръководител на Агенция "Пазарджик 1". Въз основа на тези писмени доказателства, съдът е направил заключение, че С. Щ. не е заемала отчетническа длъжност, макар писмените доказателства да сочат на обратен извод. Относими към спорния въпрос дали ответницата е била отчетник, но необсъдени са останали и представените по делото протокол за установена касова наличност от 30.12.2014 г., подписан от С. Щ. като управител на агенция Пазарджик 1; заповеди за командироване на Щ. от 15.12.2014 г. и 14.09.2016 г. за отчитане дейността на агенцията; протокол от 17.01.2017 г. за връчване на одитен доклад на Щ. като ръководител на агенцията. Действително по делото е установено, че ответницата не е подписала представената от ищеца длъжностна характеристика за длъжността "директор", а и не е представена характеристика за длъжността "главен специалист", на която е преназначена, но константна е практиката, според която отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение № 15/2020-ІVГО, решение № 226/2013-ІVГО, решение № 493/2011-IVГО), като доказателствената тежест при иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ КТ за установяване на качеството материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа (решение № 1/2011-IIIГО, решение № 60/2010-IIIГО). Въпреки констатираната очевидна необоснованост на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира, че исковата молба е нередовна, заради липса на обстоятелствена част относно правопораждащите факти, поради което въззивният съд е постановил недопустимо решение, защото не е дал указания за отстраняване на недостатъка. Ищецът е предявил иск срещу С. Щ. за плащане на неотчетени платени застрахователни премии по сключени застрахователни договори, които договори са сключени от застрахователни брокери, за процесния период от време. Но при положение, че Агенция "Пазарджик 1" не е юридическо лице, и не са плащани премиите по сметки на Агенцията, то за да се претендират сумите от С. Щ., в исковата молба следва да се изложат твърдения за основанията на претенцията - имала ли ответницата търговско пълномощно да сключва договори със застрахователни брокери и да получава плащания на застрахователни премии, дали тези брокери са отчели на С. Щ. плащанията по сключените договори и по какъв начин, и ако не са се отчели, следва да се посочи на какво основание С. Щ. дължи тези суми на ЗК "Лев инс" АД. Основанието на претенцията срещу С. Щ. не е липса на касова наличност, или липси на материални ценности, установени при инвентаризация, а основанието на иска е липса на отчетна сделка. Но в този случай следва да има твърдения за сключените сделки и плащанията по тях, получени от ответницата. Тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, заради липсата на обстоятелствена част относно правопораждащите факти, и не е дал указания за отстраняване на този недостатък, то той е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като делото се върне на въззивния съд за даване на указания за отстраняване на нередовността. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: