Решение № 12861 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2009 г.

Решение № 12861 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 196 и чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Сливен срещу решение № 1 от 5.02.2009 г. по адм. дело № 231/2008 г. на Административен съд - Сливен, в частта му, с която е отменен като незаконосъобразен чл. 40, ал. 8 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Сливен (НРПУРОИ), приета с решение № 238/31.07.2008 година. Жалбата е бланкетна, като конкретни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение са изложени допълнително в писмено становище. Ответникът - Областен управител на област Сливен моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. В случая това е процесната НРПУРОИ на община Сливен, чийто чл. 40, ал. 8 е отменен от съда като противоречащ на законовата норма. Текстът на подзаконовата разпоредба гласи, че продажбата на земя - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината по пазарни цени, определени от оценител, без търг и конкурс на: физически и юридически лица, собственици на сгради, построени със строителни книжа, но без надлежно учредено право на строеж; на физически и юридически лица, собственици на постройки, представляващи търпим строеж, по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Решението е правилно. При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя, частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 от ЗОбС е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Касае се за общо правило, което се прилага винаги, когато не е налице изключението. А последното е предмет на регулиране в ал. 3 на чл. 35. То е съобразено с по-особения статут на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. Що се касае до общото правило по чл. 35, ал. 1 и направеното с ал. 3 от него изключение, те са законово определени и не подлежат на различна от установената уредба. Изключителните правни норми не могат да се тълкуват и прилагат разширително и поради това е недопустимо разширяване на кръга на правните субекти, имащи възможност да купуват общинска земя без търг или конкурс. В случая точно това е направено от Общинския съвет гр. Сливен, като в чл. 40, ал. 8 от процесната наредба са включени още две групи физически и юридически лица, и то неотговарящи на законоустановената в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС предпоставка да са собственици на законно построена сграда върху общински терен. Това са собствениците на сгради, построени със строителни книжа, но без надлежно учредено право на строеж и собствениците на постройки, представляващи търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Мотивите за този извод на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение