Решение № 7070 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15953/2008 г.

Решение № 7070 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15953/2008 г., I о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на Националната агенция за приходите срещу Решение № 451 от 18.11.2008 г. по адм. дело № 499/2008 г. на Великотърновския административен съд. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Империал" ЕООД, гр. Плевен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 451 от 18.11.2008 г. по адм. дело № 499/2008 г. Великотърновският административен съд, при повторно разглеждане на делото след връщането му от Върховния административен съд със задължителни указания, е обявил за нищожен ревизионен акт (РА) № 1502146/20.11.2006 г. на ТД на НАП - Плевен, в частта му, в която не е отменен с Решение № 170 от 20.12.2007 г. по адм. дело № 112/2007 г. на Великотърновския административен съд, и е осъдил директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на "Империал" ЕООД, гр. Плевен, разноски по делото в размер на 435 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от лице без материална компетентност да издава ревизионни актове, тъй като въпреки дадената възможност не са представени от ответника пред първата инстанция доказателства за компетентността на лицата, издали заповедите за възлагане на данъчната ревизия, както и заповедта по чл. 119, ал. 2 ДОПК за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по възлагането на данъчната ревизия, нейното извършване, издаването на ревизионен доклад и на обжалвания ревизионен акт. Съобразно установеното съдът е констатирал липсата на доказателства за компетентност на лицата, издали заповедите за възлагане на данъчната ревизия, поради което и в съответствие с дадените от Върховния административен съд задължителни указания в тази насока е изискал от ответника доказателства, които да установяват наличието на правомощие на органите, издали заповедите за възлагане, да възлагат данъчни ревизии. Такива доказателства не са представени по делото, поради което съдът законосъобразно е приел, че са останали недоказани условията, обуславящи правомощие на лицата, издали заповедите за възлагане на данъчната ревизия, да възлагат данъчни ревизии. Липсата на компетентност на органите, възложили ревизията, от своя страна води до липса на компетентност на определените от тях данъчни органи, които да извършат ревизията, както и на тези, които следва да издадат ревизионния акт. В резултат на всичко това процесният ревизионен акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което е нищожен и правилно е бил прогласен за такъв от административния съд. Касаторът излага възражение за неправилно тълкуване на заповедта (№ 01-01-06/03.01.2006 г.), издадена от териториалния директор на ТД на НАП - гр. Плевен, в която са определени органи по приходите, оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в резултат на което при постановяване на решението се е стигнало до неправилен извод за нищожност на процесния ревизионен акт. Според даденото тълкуване на органа, издал посочената заповед, "условията, определени в заповедта за тяхното (на посочените в заповедта лица) заместване, касаят случаите, когато първата заповед, с която е възложена първоначално ревизията, е издадена от един от тези алтернативно определени органи по приходите, а последващите заповеди, касаещи същото ревизионно производство, не могат да се издадат от същото лице поради наличие на обективни причини". Това тълкуване противоречи на съдържанието на заповедта и не може да се приеме. В текста на заповедта изрично е посочено условието, при наличието на което органите по приходите, посочени в т. II, могат да изпълняват правомощието по т. I от заповедта, а именно да издават заповеди за възлагане на ревизии, и това е отсъствието на лицето по т. I - Елизабета Кирилова Каменова - началник на отдел "Данъчно-осигурителен контрол". Така формулираният текст на заповедта недвусмислено сочи на извода, че посоченото правомощие най-напред принадлежи на органа, посочен в т. I от заповедта, и само в случай на отсъствието му се прехвърля на органите по т. II от заповедта. При тези данни и с оглед липсата по делото на доказателства за отсъствието на органа, посочен в т. I от заповедта, по приходите по време на издаване на заповедите за възлагане, правилен се явява изводът на административния съд за недоказаност на условията, обуславящи правомощие на органите по т. II от заповедта да възлагат данъчна ревизия, поради което и нищожност на ревизионния акт поради липса на материална компетентност на издателя му. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението на Великотърновския административен съд като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,