Решение № 282 от 25.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2019 г.

Решение № 282 от 25.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ЕТ"Павел Павлов – Павка Мюзик – 68" за отмяна на влязло в сила решение № 117 от 03.04.2019 г. по гр. д. № 4/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което ЕТ "Павел Павлов – Павка Мюзик – 68" е осъден да заплати на Н. В. Н. сумата 3 910 лв., представляваща левовата равностойност на 2 000 евро "задатък" за закупуване на недвижим имот, дадена с разписка от 29.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на молителя е, че са налице и трите хипотези визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като обединяващия критерий между тях е невъзможността на страната да вземе участие в делото лично или чрез надлежен представител. Излага подробни твърдения, че решението е постановено в нарушение на правилата обезпечаващи правото му на участие във въззивното производство и възможността да организира защитата си по делото, в резултат на отказа на въззивния съд да уважи молбата на пълномощника му за отлагане на делото, поради служебна ангажираност по друго дело. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна – Н. В. Н., чрез пълномощника си адв. М. К. изразява становище за нейната неоснователност и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна разгледана по същество е неоснователна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Освен това липсват твърдения за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на разпоредбите на глава VІ, раздел І ГПК. Спазването на процесуалните правила за призоваване на страните в процеса изключва основанието за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Не е налице основанието за отмяна и във втората хипотеза, тъй като във всички фази на производството молителят е бил представляван от своя пълномощник адв. Ст. Ц., който е действал в негов интерес. Не са изложени твърдения отнасящи се до ненадлежното му представляване в процеса. Като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят, поради препятствие, което не може да бъде отстранено. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК изисква кумулативно страната и пълномощника й да са възпрепятствани от особено непредвидено обстоятелство. В случая молителят не твърди наличие на особено непредвидено обстоятелство препятствало явяването му по делото в съдебното заседание на 13.03.2019 г., не е налице такова обстоятелство и по отношение на процесуалния му представител, тъй като не е било депозирано от него искане преди откритото съдебно заседание за отлагане на делото поради удостовереното препятствие – заседание по чнд № 139/2019 г. Следователно като е дал ход на делото, въззивният съд не е нарушил процесуалното правило на чл. 142, ал. 2 ГПК. При изложените съображения молбата за отмяна на предявените основания се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителят следва да заплати направените и доказани от ответника разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение