Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2013 г.

Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Благо Ангелов Ваклинов от с. Хаджиево, общ. Пазарджик за отмяна на влязло в сила решение № 118 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 32/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, потвърдено с решение № 10884 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 5199/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В искането за отмяна се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, което не са взети предвид при решаване на делото. Представя решение № 371 от 13.06.2013 г. по кнахд № 462/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставено в сила решение № 197 от 03.04.2013 г. постановено по нахд № 84/2013 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което наказателното постановление № Пз-25-ЮЦР-64/04.09.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадено против Ваклинов на основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, е отменено. На това основание иска отмяна на съдебните актове. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район - Пловдив не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, след като прецени доводите в молбата за отмяна и данните по делото, приема следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество, е неоснователно. С влязлото в сила решение № 10884 от 18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5199/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 118 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 32/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. С последното е отхвърлено оспорването на Благо Ангелов Ваклинов срещу заповед № ДК-02ЮЦР-289 от 19.10.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район - Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна масивна постройка" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I - 9, кв. 2 по плана на с. Хаджиево, общ. Пазарджик, изграден от искателя без необходимите строителни книжа. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представеното в настоящето производство решение за отмяна на наказателно постановление № Пз-25-ЮЦР-64/04.09.2012 г., с което молителят Ваклинов е санкциониран с административно наказание "глоба" на основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ и съдебния акт, с който това решение е оставено в сила по кнахд № 462/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, няма значение за законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването на незаконния строеж и решаването на делото по оспорването й. Производството по оспорване на административния акт, с което е наредено премахване на незаконен строеж и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за производството по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и съответно не може да обоснове отмяната на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Решението за отмяна на наказателното постановление и това, с което същото е оставено в сила, не съставляват "нови" доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и защото не съдържат данни за относими към предмета на спора по адм. дело № 32/2013 г. по описа на АС - Пазарджик юридически или доказателствени факти. Обстоятелството дали извършителят на строежа ще бъде санкциониран или не по реда на ЗАНН е неотносимо към това дали установеният строеж "едноетажна масивна постройка" (предмет на заповед № ДК-02-ЮЦР-289/19.10.2012 г.) е законен или не. Заповедта за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ съставлява индивидуален административен акт, който се регулира от нормите на АПК. Докато наказателното постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания), т. е. целта на производството е да санкционира субекта, който с поведението си (действие или бездействие) е извършил административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за молителя Ваклинов не се отразява на законосъобразността на издадената по реда на чл. 225 от ЗУТ заповед за премахването на незаконния строеж и не може да има за последица нейната отмяна. Налагането на санкция по ЗАНН няма връзка с обстоятелството дали строежът е законен или не, още повече, че в случая наказателното постановление е отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение - не е посочена датата на извършеното нарушение, което прегражда възможността да се извърши проверка относно изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж, а представеното в този смисъл решение № 371 от 13.06.2013 г. по кнахд № 462/2013 г. на Административен съд - Пазарджик и оставеното с него в сила решение № 197 от 3.04.2013 г. по нахд № 84/2013 г. на РС - Пазарджик не представляват ново обстоятелство или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, предмет на искането. Изложените от Благо Ангелов Ваклинов в молбата за отмяна доводи относно обстоятелството, че Административен съд - Пазарджик не е събрал допуснатите гласни доказателства за установяване състоянието и времето на извършване на строежа, съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, което той е имал възможността да предяви в касационното производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК при обжалване на първоинстанционното решение. Видно от приложените дела касационният състав в решението си е приел, че с оглед годината на извършване на строежа, се изключва приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Евентуално допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но не представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Посочените в искането за отмяна и събрани в хода на проведеното пред РС - Пазарджик производство свидетелски показания, обективирани в представения протокол от съдебно заседание на 7.03.2013 г. по нахд № 84/2013 г., не представляват ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Доказателствата, събрани в това административно-наказателно производство е недопустимо да се ползват в съдебно-административното производство по оспорване на индивидуален административен акт. Видно от приложените дела, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в производството по чл. 225 от ЗУТ пред съда, с които да установи характера на строежа, извършването му с разрешение за строеж, респ. - незаконосъобразността на заповедта за премахването му. Бездействието в производството по оспорване на индивидуалния административен акт не може да бъде санирано с процесуална активност в друго съдебно производство по реда на ЗАНН. Съдът, който разглежда наличието или липсата на основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, не е обвързан с гласните доказателства, събрани в производството по ЗАНН. Следователно, установяването на времето на извършване на строежа и неговия характер чрез позоваване на свидетелски показания, изслушани в друго съдебно производство, не е основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, защото това представлява процесуално действие за събиране на доказателства във връзка с констатирано административно нарушение, но не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,