Решение № 12457 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2020 г.

Решение № 12457 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна, подадена от Р. Д. на влязлото в сила решение № 2139 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 5233/2019 г. на Върховния административен съд, в която са изложени твърдения за неправилност на същото свързани с касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание молителката уточнява, че искането за отмяна е с основание представени от нея нови писмени доказателства, които са от значение за делото – т. е. направено е уточнение, че молбата за отмяна е по наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Ответниците по молбата за отмяна – Национална експертна лекарска комисия - Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, ТЕЛК - трети състав при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД, гр. П., Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ – П. и РД "Социално подпомагане" - П., редовно призовани, не изпращат представители и не вземат становище по молбата. Върховният административен съд (ВАС), VІІ петчленен състав, при ІІ-ра колегия, при извършената проверка на атакуваното решение по молбата за отмяна и предвид уточненото основание за това, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска № 2139 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 5233/2019 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение оставя в сила решение № 71 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 815/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на Динолова срещу Експертно решение (ЕР) № 0163/01.03.2017 г. на НЕЛК – Първи специализиран състав по сърдечно съдови заболявания. Искането за отмяна, с уточнено от молителката основание по чл. 239, т. 1 АПК е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, при което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителката представя в подкрепа на искането си множество документи, като част от тях, а именно амбулаторни листове за извършени прегледи през 2008 г., уведомления от НЕЛК и ТЕЛК до нея за явяване на прегледи през 2016 г., през месец март 2017 г. (в три екземпляра), ЕР на ТЕЛК от 01.11.2015 г., ЕР на ТЕЛК от 13.09.2013 г., обжалваното пред тричленния състав на ВАС акт – ЕР на НЕЛК от 01.03.2017 г. и копия от известия за получаването му от жалбодателката, както и от другите ответници по делото не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК – същите са съставени преди образуване на съдебното производство и са били на разположение на молителката, която е представила същите в хода на производството и същите са съобразени от съдебните състави. По делото са представени и придружително писмо от Р. Д., адресирано до Председателя на НЕЛК – МЗ – д-р Кабакчиев от 20.05.2020 г., в което е изразено несъгласие с обжалвания административен акт, предмет на проверка в производството по адм. дело № 5233/2019 г. по описа на ВАС, Шесто отделение и молба от нея до Министъра на здравеопазването от Динолова, която е посочила, че подава същата в качеството й на "съкратена в съдебен спор", в която са изложени твърдения относно трудов спор. В тази връзка е представено и копие от жалба на Динолова до ВКС против разпореждания на граждански съдилища по висящ трудов спор по повод съкращението й от заеманата длъжност, заявление до Министър председателя на Република България и жалби до Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и дадени от нея обяснения по повод тези жалби, които не са свързани с предмета на делото, чиято отмяна се иска. Посочените доказателства, макар и новосъздадени – след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при което не са могли да бъдат известни страната, независимо, че същата е техен автор, също не попадат в категорията на посочените в чл. 239, т. 1 АПК доколкото не касаят предмета на делото и и съответно не са от значение за неговия изход, още по-малко съществено такова. Представено е и ЕР № 3578 от заседание № 192 от 13.11.2018 г. на ТЕЛК – Трети състав при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД за преосвидетелстване на молителката, което обаче е нов административен акт, макар и постановен от един от ответниците, който подлежи на самостоятелно обжалване в друго производство и съответно също не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за спора по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно – не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК и същото следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав, при ІІ-ра колегия