Решение № 12694 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2024 г.
ВАСТрето отделение22.11.2024 г.докладчик Любка Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3540/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 2307/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив.
Осъжда Министерството на културата да заплати на Галакси Инвестмънт Груп ООД, ЕИК 115509755, гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Осъжда Министерството на културата да заплати на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 206956295, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на културата, против решение 3540/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 2307/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив /АдмС-Пловдив/, с което по жалба на Галакси Инвестмънт Груп ООД е отменена Заповед РД 9Д 3/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата и министерство на културата е осъдено да заплати на жалбоподателите и Даунтаун Роял Естейтс ЕООД направените по делото разноски. Изложени са съображения, че е налице неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че констатираните от АдмС-Пловдив нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени и не обуславят отмяната на обжалвания акт. Освен това, не е правилно преценена процедурата по статута на процесната сграда, което е довело до неправилно приложение на материалния закон от страна на съда. Ответникът Галакси Инвестмънт Груп ООД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на заместник министъра на културата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответникът Даунтаун Роял Естейтс ЕООД, в отговор и допълнително становище чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на заместник министъра на културата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационната жалба на заместник министъра на културата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е започнало по жалба на Галакси Инвестмънт Груп ООД, със седалище в гр.Пловдив, срещу Заповед РД 9Д 3/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата. С процесната заповед е наредено деклариране на Тютюнев склад на Д. Шаки , намиращ се на ул. Д-р Г.М.Димитров 29, гр. Пловдив, кв.162 /стар 306/, сграда с идентификатор 56784.522.994.1 в поземлени имоти с идентификатори 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994 по КККР на гр.Пловдив, община Пловдив, попадаща в обхвата на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив . Освен това е посочена като класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория за сведение и са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност териториален обхват на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност. В заповедта са дадени и предписания за територията на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АдмС-Пловдив е отменил заповедта и е осъдил министерство на културата да заплати на жалбоподателя и конституираната заинтересована страна направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че процесният обект е предмет на непарична вноска в капитала на ЕООД Даунтаун Роял Естейтс , като документът за собственост е вписан по ЗС, т.е. собственик на имота, деклариран с обжалваната заповед е Даунтаун Роял Естейтс ЕООД. Констатирано е, че към момента на произнасяне Галакси Инвестмънт Груп ООД като предишен собственик на имота не следва да е адресат на обжалваната заповед, а новият собственик не е бил уведомен за проведеното административно производство. Освен това, административното производство в Министерство на културата /МК/ е започнало на 22.08.2022г. с уведомление за проучване на единични обекти в състава на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж в посочената в заповедта историческа зона Филипопол Тримонциум - Пловдив и е във вр. производство по реда на Глава пета, раздели I, II и III ЗКН и с процес на изготвяне на заключителна оценка по см. на чл.61 ал.2 ЗКН и режими за опазване на декларирани НКЦ, вкл. процес на изготвяне на предварителна оценка по реда на чл.57 ал.1 и ал.2 ЗКН и временни режими за опазване на обекти, в обхвата на които /т.12/ бивш тютюнев склад с административен адрес - ул. Д-р Г.М.Димитров 29, кв.162 /стар 306/, пл. 929, ПИ 56784.522.993 и 56784.522.994 по КККР на гр.Пловдив. След уведомление от страна на МК, Галакси Инвестмънт Груп ООД е предоставил доказателства за собствеността и състоянието на обекта, които видно от цялата административна преписка по делото, са съдържали данни, че собствеността е преминала в Даунтаун Роял Естейтс ЕООД сградата и че сградата, обект на обследване не е съществувала още преди заседанията на специализираните комисии в МК /за което свидетелства и представеното по-късно по преписката, но преди произнасянето на заместник-министъра на културата удостоверение ОП40-96/1 от 13.03.2023г. /. От правна страна АдмС-Пловдив е приел, че оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт, при издаването на който са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не са съобразени всички представени пред административния орган писмени доказателства, което представлява нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, т.е. заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Освен това е издадена при неправилно определен адресат и в нарушение на предвидените в Закона за културното наследство /ЗКН/ процесуални правила, вкл. чрез провеждането на извънредни заседания на специализирания експертен съвет, който е трябвало да разгледа и допълнително да изложи становище и мотиви преди издаване на оспорения акт. Съдът е преценил, че заповедта е издадена от компетентен орган със Заповед РД09-499/19.06.2023г. министърът на културата е оправомощил заместник-министърът на културата арх.Ч.Георгиев издател на оспорения административен акт, да издава заповеди по чл.58 ал.1 ЗКН. Доколкото обаче, констатираните процесуални нарушения, извършени в хода на административното производство са особено съществени първоинстанционният съд е отменил процесния акт. Решението е правилно. Административен съд Пловдив е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Съдът е постановил своят акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. На първо място, правилен е изводът на съда, с оглед представената по делото заповед за оправомощаване, че административният акт е издаден от компетентен за това орган, съгласно чл. 58, ал. 1ЗКН и в предписаната от закона форма. По делото са налични и двете заповеди на двамата заместник-министри на културата /вкл. на подписалият заповедта арх. Ч. Георгиев/. На второ място, правилен е изводът на съда, че обжалваната заповед за декларирането на имота е постановена при непълно изследване и установяване на фактическите обстоятелства. Не са били взети предвид данните представени пред МК по преписката, че обектът не е съществувал в края на процедурата по декларирането му за единична недвижима архитектурно-строителна културна ценност. Не са съобразени декларациите и съобщенията на предходния собственик на имота за състоянието на обекта /по-точно неговата липса/, които са налагали различен подход на институциите по запазване на цялостния облик на територията на археологическата и архитектурно-строителна групова недвижима културна ценност на урбанизма и културния пейзаж - Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив и по-конкретно - Системата от улични ансамбли по ул. Иван Вазов и ул. Ц.Дюстабанов /в съставния елемент, на която се е намирал несъществуващият вече склад/. Това категорично представлява нарушение на изискванията на чл. 34 и чл. 35 АПК, доколкото само формално са отчетени подадени от страната документи, но не са обсъдени от експертния съвет в МК. В правното становище по делото е посочено, че в ЗКН и Наредба 3/10.07.2019г. не е определен ред за случаи, при които липсва сградата, която е обект на декларация. В този смисъл е напълно правилен изводът на АдмС-Пловдив, че след като такива случаи не са предвидени, това е основание за квалифициране на заповедта за незаконосъобразна. Особено на фона на това, че в заповедта е предписана цялостна реставрация на обекта, което означава цялостното му възстановяване, а не е съобразено, че дружеството-жалбоподател в хода на производството е поддържал факта на премахване на сградата и несъществуването й, което е следвало да бъде обсъдено именно по отношение на предписаната цялостна реставрация на обекта. На трето място, настоящата инстанция напълно споделя изложените от съда съображения, че са налице съществени процесуални нарушения, в две направления. От една страна, за производството не са уведомени своевременно действителните собственици на обекта, предмет на процедурата по деклариране като по този начин не им е дадена възможност да защитят в пълен обем правата си пред административния орган. Освен това, в крайния административен акт е вписано лице, което към датата на произнасяне на заместник-министъра на културата не е било собственик на обекта и следователно не е могло да бъде адресат на административните задължения, които са му вменени с процесната заповед. От друга страна, точно е констатирано нарушението на чл.13 ал.1 от Правилник за устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности от АдмС-Пловдив. Разбирането на съдебната практика, цитирана от първоинстанционният съд, се поддържа и от настоящата инстанция по спора, доколкото заседанието на съвета, за първи път като т. други е разгледано предложение, за което членовете му не са били предварително уведомени. Предложението не е съгласувано с министъра, тъй като не е част от дневния ред, а въз основа именно на същото е издадена оспорената заповед. От това следва, че регламентираната процедура е съществено нарушена, което се възприема като самостоятелно основание за отмяна на заповедта /нарушение на процедурата от Раздел V от Наредбата е достатъчно основание за отмяна на административния акт Решение на ВАС по адм.д. 3766/2022г./. Това е така, защото при евентуалната предварителна подготовка на заседанието вероятно щяха да се установят различните данни по преписката, които сега стават основание за отмяна на процесния акт. Настоящият тричленен състав на ВАС, Трето отделение намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този краен извод Министерство на културата, следва да бъде осъдено да заплати на Галакси Инвестмънт Груп ООД направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000.00 лева, за чието реално извършване са налице доказателства по делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение